"Пенсионната система в България и голяма част от европейските страни е изграждана преди много години, когато на първо място демографската картина е била по-различна и в същото време една голяма част от икономиката и начина на развитие оттук нататък и на осигурителни отношения на пазара на труда. В България една от големите теми, които касае развитието на пенсионната система е как при тази негативна демография, която имаме можем да усъвършенстваме пенсионната система така, че тя да продължи да отговаря на нуждите, поради които е възникнала за да обезпечи живота на хората с достойни доходи, след като приключи трудовата им дейност", отбеляза тя.
По думите й най-големият проблем на пенсионната система у нас е, че различните демографски и мигрантски вълни са голяма тежест върху работещите хора. С промените, които са правени по отношение на минималните пенсии и други промени се е постигнало едно изкривяване на част от общите принципи, които си е поставила пенсионната система. На първо място тя е да бъде солидарна, а на второ - да се отчитат приносите на хората. Голяма част от българските пенсионери продължават да бъдат близо до линията на бедност, а също така срещат и трудности със закупуване на лекарства, достъп до основни стоки и услуги. Това налага сериозен разговор върху това, до каква степен и доколко трябва да се надгражда пенсионната система, категорична е Русинова.
Тя посочи, че проучване от съответната служба в НС сочи, че няма широка склонност към това хората да са съгласни в бъдеще да бъдат повишавани осигуровките, нито пък да има допълнително удължаване на трудовия живот. Задачата, която е поставена на Икономическия и социален съвет е да бъде подготвен подобен анализ, който да обхване целия дълъг период в последните 30 години на различните реформи, които са правени в пенсионната система. Също така той трябва да даде ключови препоръки по отношение на това, как този модел би могъл да се усъвършенства. Относно решенията на парламента тя каза:
"Хубавото е, че няма прекъсваемост в дейността на парламента вече с новите промени в Конституцията, но все пак зависи и от това, какво ще бъде мнозинството. Надявам се, че темата за възрастните хора ще бъде приоритет на всяка една от политическите партии без да се стига до популизъм, а по-скоро до това да се търсят разумни и прагматични решения как да се помогне на хората, които живеят достойни старини. Това са теми, които засягат и всички работещи хора, защото в крайна сметка осигурителната система подкрепя и хора, които поради различни причини могат да останат без работа. Работещите са тези, които чрез осигуровките си внасят принос в бюджета на НЗОК."
Проучването сочи и един тревожен факт, че голяма част от хората не са запознати с пенсионната и осигурителната система. Сивата икономика също е един от негативните фактори.
"Пенсионната система със сигурност би се повлияла ако има целенасочена демографска политика в България. Това е и причината от страна на Президентството да ни бъде възложено през тази година да актуализираме един анализ на демографската картина според отделните региони за планиране в страната", отбеляза Русинова. Тя допълни, че специалистите съветват да се търси допълнителна социална подкрепа на хората, които са с най-ниски пенсии.
"Независимо, че територията на България не е много голяма и по отношение на икономическото развитие не само дисбалансът между София като столица и останалите градове е голям, но и дисбалансът в отделните области е огромен. Всички знаем за по-забавеното и изоставащо развитие на Северозападна България, части от Южна България така, че конкретните мерки, които са обособени за всяка една от областите в страната ни могат да бъдат намерени в този анализ. Интересното тук е, че в случаите, в които ние сме давали конкретни мерки и конкретни препоръки свързани с мнение на работодатели и синдикати за някои от конкретните области, ще се имат предвид.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..