Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение.
Подробности по темата разказа Румяна Мишонова, която е част от авторския екип на Климатека. Тя е доктор по социология и работи като старши консултант по технологичен трансфер и управление на иновационни проекти в Университета в Люксембург. Дипломирана е от Университета в Нант, Франция, част е и от екипа на Институт Кръгова икономика – България. На 16 март 2023 г. Европейската комисия (ЕК) прие предложение за Закон за суровини от критично значение (Critical Raw Materials Act), ратифициран от Европейския парламент на 12 декември 2023 г. Според официалната публикация, новият закон има за цел да засили конкурентоспособността на европейските страни и да намали тяхната зависимост от доставките от други държави. Към момента 34 елемента от периодичната таблица на химическите елементи са определени от Европейския съюз (ЕС) като "критични" суровини със стратегическо значение за европейската икономика и с висок риск на доставките.
"Отделно има списък със 17 от тях с доста трудни за произнасяне имена, които се смятат за стратегически. Нюансът в дефиницията е, че тези, които се смятат за стратегически са такива, чиято липса и дефицит може да подложи на риск икономиката на една държава или енергийното й захранване, или производството на продукти, от които те зависят. Но определено има риск при тяхната доставка и дефицит за икономиката на една държава", каза д-р Мишунова.
По думите й ако се фокусираме само върху 17-те редки елемента, те не са редки от чисто геоложка гледна точка, защото се намират в различна концентрация на много краища по света. Тяхната геоложка специфика е, че те никога не са самостоятелни мини и винаги са в съвкупност с други елементи и извличането им в повечето случаи е доста скъп процес. От друга гледна точка разпределението им е неравномерно и се добиват само в няколко държави. В момента Китай е абсолютен лидер в добивната индустрия, а приложението на тези елементи е във всичките съвременни технологии.
Д-р Мишонова посочи, че в съвременните модели айфони има около 60 редки елемента, които са в малки количества и тяхното рециклиране става безинтересно от икономическа гледна точка.
"В случая със смартфоните има едновременно нужда от голямо количество от най-различни редки метали, но процентът на рециклируемост е много нисък, заради техния труден дизайн. Затова се смята, че трябва да се работи едновременно и върху дизайна на различните продукти, което да улеснява рециклирането, но това е амбиция. Още не е резултат и конкретна действителност, която сме постигнали", каза тя.
"Позицията на Китай в момента е монополна в смисъл, че те са единствената държава, които изцяло контролират целия поток на производство и на доставка на някои от редките метали. Едновременно с това, което издадоха и развиха като минна индустрия на тяхна територия, те инвестират и в много други държави. Един много важен аспект е, че всъщност процесът на добив и най-вече на трансформация и рафиниране на това, което се добива е много скъп, защото изисква много енергия и огромни количества вода. Той естествено е свързан за съжаление с много рискове за замърсяване на околната среда. В този смисъл редица държави, дори които са добивни, както са например САЩ, те също изпращат техния добив за рафиниране и трансформация в Китай. Това означава, че едновременно инфраструктурата, технологиите и необходимостта за затварянето на процеса на производство и на доставка на трансформация на рафиниране на добивите от минната индустрия е контролиран от Китай. Това е една игра на много международни ограничения и взаимодействия и те на национално ниво се опитват много чрез различни закони (някои от тях съвсем скорошни) да контролират износа. Което означава, че за да задоволят нуждите на собствения си вътрешен пазар започват драстично да контролират най-вече в посока намаляване на износа. Това определено създава риск за доставките на основни материали, от които се нуждаят другите индустрии, включително европейската, защото на европейско ниво ние действително сме много слаби в това отношение", заяви д-р Мишонова.
Каква е позицията на България и къде се намираме ние?
В момента няма достатъчно информация за страната ни и както е споменато дори в публикуваните документи на Министерски съвет в последните 30 години липсват целенасочени и задълбочени изследвания. Но ако трябва България да бъде сравнена с другите държави, ситуацията с нищо не е по-различна от това на какъв риск е поставена държавата ни спрямо тях поради простата причина, че ние по никакъв начин не можем да задоволим нуждите на индустрията и националното производство, ако разчитаме само на вътрешни доставки.
"Най-важното, за което в момента трябва да се мисли и начинът, по който да се анализира цялостната ситуация, е не да се гледа само икономическият аспект, вкл. и на зеления преход, а трябва в него да се включват социалният и екологичният аспект, както и опазването на природата. Много по-задълбочени анализи показват, че начинът, по който се мисли в момента зеленият преход е, че той всъщност не е толкова зелен, не говоря само за енергийната трансформация и енергийния преход. Трябва да се имат предвид параметри, които действително да могат да насочат и да помогнат за трансформация на икономическия модел по начин, по който да предпазва едновременно и околната среда, който да позволи преминаването към зелен енергиен преход, но и да се съобрази със социалните нужди на едно население. Не само да се фокусира в една или друга посока, а всички тези параметри да се вземат и да бъдат основни за анализа и вземането на решения", отбеляза д-р Мишонова.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
„Отново на училище“ - кампания на Фондация „Запази Доброто“ за набиране на учебни пособия, които да подпомогнат децата лишени от родителски грижи в КСУДУ гр. Мездра и децата от ЦОП гр. Роман. Слушаме Иляна Мирчева от Фондация „Запази Доброто“: "Това са деца, на които няма кой да даде тласък в живота. Благодарение на дарителите ни сме им..
Стресът е навсякъде около нас – често ни мобилизира, но понякога и подкопава психическото и физическото ни здраве. Това е темата на поредното събитие на "Рацио" на 9.9 . Кога полезният стрес преминава в дистрес и какво можем да направим, за да не се превърне той в дългосрочна заплаха? Как ни влияе на ума, на тялото и на клетъчно ниво? Отговори от..
В новата си фентъзи поредица „Градска самодива“, авторката на хитовата трилогия „Змей закрилник“ разширява вселената на своите герои с нова вълшебна поредица с аромат на билки и пресен хляб. „Градска самодива“ на Симона Панова, е книга първа от изпълнена с магия и легенди история, която се развива само месеци след „Змей омайник“ и ни запознава с нови..
По повод Съединението на България само на 6 и 7 септември (събота и неделя), Националният военно-исторически музей ще представи оригиналните знамена, свързали съдбата си с онзи знаменателен миг преди 140 години – Славея Сурчева от НВИМ: "Рядко знамената се представят пред публика, но по повод голямата годишнина могат да се видят осем оригинални..
През февруари следващата година ще бъде завършен корпусът на 55-о Средно училище "Петко Каравелов“ в столичния район "Студентски“. Новото крило, което се изгражда от миналата година, ще позволи на още 300 ученици да се обучават в образователната институция. Ще бъде изграден втори СТЕМ център с 4 зони - природни науки, зелени технологии,..
"Новата гора на София" е мащабна залесителска инициатива на Столичната община, в рамките на която вече са засадени над 180 000 нови дървета. Инициативата цели трансформация на пустеещи общински земи в гора и изграждане на зелен филтър в близост до София, който да подпомогне подобряването на качеството на атмосферния въздух. Проектът стартира..
В края на лятната ваканция и на прага на новата учебна година, се сещаме и за профилактичния преглед при детския офталмолог. Как влияе екранната зависимост на децата, как да ги предпазим от късогледство и други проблеми с очите? Доц. д-р Невяна Велева – офталмолог в Детското очно отделение на Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Александровска“,..
Разкъсана облачност
Предимно облачно