Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

5 години ще продължи изграждането на Национална детска болница

Национална детска болница - проект
Снимка: Иван Алексиев

Малко теми могат да се радват на такова единодушие в обществото, като нуждата от изграждането на Национална детска болница. Как да стане това и как да бъде организирана една такава структура, след като повече от две десетилетия такава няма? По темата говори проф. Иван Литвиненко.

"Никой не е казал, че такава болница не трябва да има. През годините всички се обединиха в това и издигат лозунга, че детското здравеопазване е приоритет, но на практика това не е така. Проблемът е, че всеки започвайки темата смята, че той трябва да бъде крайъгълен камък и да започне от буквата "А". Аз няколко пъти в различни формати, главно пред политици на срещи с депутати последните години ги умолявах само едно - следващият, който дойде на власт, който и да е той, да не започва от "А", а да мине на "Б и В", защото иначе действително ще останем в началото винаги от "кота нула", заяви той.  

По думите му всяко нещо, което вече е решено се оспорва, защото всеки иска да запише по-голям "дивидент" и второто е, че българинът винаги знае повече от съседа си, началника и министър-председателя. Идеално място, което да е одобрено от всички няма и хората, които са максималисти стоят винаги в начална точка, защото не могат да направят решителната крачка, каза проф. Литвиненко.

На този етап има анализ на Европейската банка и се очаква технически проект. Болницата ще бъде изградена в Горна баня, а срокът, който е заложен е 5 години. На мястото определено за изграждането има недостроени постройки, чието разрушаване ще започне до края на месец май 2024 г. Успоредно с това са започнали геодезичните проучвания, които трябва да дадат основа за по-нататъшната конструкция и строеж на болницата. По отношение на проектирането Министерство на здравеопазването работи в сътрудничество с Европейската банка за развитие.

"Най-важното, на което държим и защо искаме тази болница е да бъде комплексна, тоест да бъдат представени всички нужни клиники, за да може един пациент във възрастта до 18 години, когато застане пред вратата на тази болница, да не се налага да излиза за някакви изследвания, консултации, лечения извън рамките на комплекса. Това е предадено, то предстои да бъде инкорпорирано и вече всичкото това, одобрено като структура да послужи за изработване и това е следващата важна стъпка на техническото задание, което разбирате, че може би в моята представа е най-важното, защото там трябва да се вплетат всички тези идеи - какво трябва да съдържа, какви да са функционалните връзки, за да може след това да се обяви конкурс за проектиране. Европейската банка за развитие е поела ангажимента в присъствието на предишния министър Хинков на наша обща среща, че те ще изготвят това техническо задание "про боно", както работи между другото и нашият съвет. Оттам нататък работата на Министерство на здравеопазването е да обяви конкурса  ида чакаме следващите стъпки да вървят", отбеляза проф. Литвиненко.

През този период ще бъдат изготвени още два доклада, които се отнасят до апаратурата и до функционалностите на болницата. Също така трябва да бъде решено и кадровото обезпечаване, защото в страната има достатъчен брой кадри, но те са разпръснати в няколко структури. В болницата ще бъдат концентрирани най-тежките случаи не само от региона, но и от цялата страна така, че лекарите трябва да имат мотивация, добри условия за работа, добро заплащане и възможност за кариерно развитие, посочи проф. Литвиненко.

"Педиатрията е не само професия, но е и кауза. Не всеки става педиатър и от времето на моето следване аз знам, как всички бягаха като дявол от тамян случайно да не попаднат по разпределение в педиатрия, освен ако някой няма личен интерес и желание да работи с деца. Действително е много благодарно, но е много натоварващо и отговорно", каза той.  

Частна или държавна да бъде Националната детска болница?

"Практиката е показала, че частните звена гледат да вземат по-леката патология, което е техен избор и приоритет. Освен това в държавните с годините са съсредоточени специалистите, които могат да осъществят високоспециализирани дейности. Те са с големи функционалности и способности да решават тежките случаи, но разбира се, това би било добре да е подплатено с условията и апаратурата, която държавата би трябвало да осигури", сподели проф. Литвиненко.

Той отбеляза, че трябва изначално да се промени остойностяването на клиничните пътеки, както и да се обърне внимание на палиетивните грижи.

"Ние и в момента отглеждаме и в нашето интензивно отделение деца с престой над една-две години, защото няма къде да да ги изпратим. Те се нуждаят от поддръжка на апаратна вентилация и така нататък, в домашни условия няма как да отидат, а няма къде да бъдат преместени. Те блокират легла, които са за нови интензивни случаи. Тук има една поддръжка и би следвало да има такива места, поне на две-три в страната трябва да се разчита - София, Варна, Пловдив, за да може ние да се отбременяваме по отношение на такива интензивни легла за да можем да поемаме новите случаи. А там, където вече е изяснена ситуацията и трябва поддръжка, това да се осъществява в такива отделения", заяви той.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 27.11.24: Когато има политическа нестабилност страдат и вътрешните, и външните инвестиции

Тази седмица в студиото на "Форум"  водещият Лъчезар Христов разговаря с икономиста  Георги Вулджев и журналиста Едуард Папазян. Темите в предаването днес са: Провал на шестия опит за избор на председател на Народното събрание - Усещам, че ДБ ще "гласува с отвращение" при следващото гласуване за председател на НС, коментира Едуард..

публикувано на 27.11.24 в 18:35

Латиноамерикански и кубински ритми на концерта на Free4All

Трима от пет са музикантите от група Free 4 ALL , които бяха гости на екипа на предаването “Добър вечер, София“ - Тодор Бакърджиев-тромпет, Светослав Миланов – ел.пиано, Георги Попов - перкусии.  В групата започнали трима, но разширяващите се музикални търсения на тримата, довели до необходимостта да търсят и нови членове. Днес са петима и не..

публикувано на 27.11.24 в 18:09

Емил Минев: Силно се надявам работодателите да гледат на ангажираността на своите служители по нов начин

Чувството за принадлежност към дадена компания, новите взаимоотношения между работодател и служители, както и най-ценните фактори, с които работодателите задържат своите служители в компаниите си, са само част от темите на еднодневен форум в София.  Темата за ангажираността винаги е номер едно в различни конференции. Този път решихме да се фокусираме..

публикувано на 27.11.24 в 16:58

За 12-а поредна година кампанията „Килограм доброта“ подкрепя хора в нужда

За 12-а поредна година кампанията „Килограм доброта“ на Българска хранителна банка ще подкрепи хора в нужда от цялата страна. Инициативата ще се проведе тази събота и неделя в София. Събраните дълготрайни хранителни продукти ще бъдат използвани за подпомагане на над 60 000 възрастни хора и деца. “В предстоящия уикенд разчитаме на добро време навън,..

публикувано на 27.11.24 в 16:35

"Виненият образ на България" в конференция за професионалисти и специализирано изложение за публика

Конференция на тема "Виненият образ на България идентичност и послания" и следващо я винено изложение "DiVino" ще се проведат в един ден. Повече за тях пред БНР-Радио София разказа Емил Коралов от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), организатор на конференцията. "Това е форум за българското вино, в който участват..

публикувано на 27.11.24 в 16:29

Палеогенетиката доказва данните от историческите извори за българите в Италия

Документалният филм "Алцек и българите в средновековна Италия" с режисьор Росица Лазарова-Сбаралия ще бъде показан в Общинския културен дом "Красно село" на 28 ноември с вход свободен. Преди това доц. д-р Тодор Чобанов ще изнесе лекция "Прабългарите в Централна и Западна Европа V-VII век по данни на археологията и палеогенетиката" ...

публикувано на 27.11.24 в 16:09

Около 9% от българите ще бъдат със захарен диабет до 2045 г.

Диабет тип 2 е основен и независим рисков фактор за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания. Според Международната диабетна федерация, половината от възрастните с диабет (240 млн. души в света) не знаят за заболяването си. Годишно диабетът причинява смъртта на около 6.7 млн. души, а над 537 млн. души живеят с тази диагноза. До 2045 г. се очаква 9%..

публикувано на 27.11.24 в 15:29