Задължително трябва да се подобри преподаването в автошколите, мерките да бъдат строги за шофьори, употребили алкохол и наркотици, а средствата от глоби да се инвестират в инфраструктура и пътна безопасност.
Да не търсим сензация при всяка шокираща катастрофа и тепърва да се чудим какви мерки да вземаме, а да започнем още от възпитанието на децата.
Това коментира пред БНР-Радио София автоспециалистът Филип Лазаров (bri4ka.com). По думите му инциденти с отнети животи у нас се случват на 6 месеца. Веднага започва да се говори за вдигане на глобите, но не в това е проблемът.
"Хората със скъпи автомобили няма да се уплашат от размера на глобите. Плащат си и продължават. Колите вече са модерни и бързи, мощните стават все по-достъпни. Проблемът не е в тях. Трябва да започнем от възпитанието на децата – да ги научим как да пресичат, как да карат колело и тротинетка, да играят с топка, по-късно – да карат автомобил. Ако сега се започне, ще имаме резултат след 20 години", подчерта Лазаров.
По думите му, в България няма достатъчно полигони и нито една писта, където още докато се обучават, младите хора да усетят скоростта и разликите. Дори 5 до 7 км/час повече може да коства човешки живот. Инфраструктурата е по-важна от глобите.
"Толкова ли не могат да изолират локви, за да не се образува аквапланинг. Не се вижда маркировка, няма светофари, няма знаци. Трябва да се спрат от движение по улиците неизправните автомобили. Да ограничим пандемията с телефоните – те разсейват и физически, и психически и емоционално. Въпросът не е да излъжеш, за да не те глобят, а да пазим човешкия живот. Готино е да не караш пил и да пътуваш с колан", подчерта експертът.
Чуйте разговора на Константин Лавсов.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..