Стопанският факултет на СУ "Св. Климент Охридски" спечели най-значимия проект в историята си

Наскоро Стопанският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ спечели най-значимият до момента проект в своята история. Туининг проектът TWIN4ECO е на стойност 2,7 млн. лв. и се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. Срокът на изпълнение е средата на 2026 година. 

Същността на проекта е пренасяне на опит и капацитет от водещи университети в Европа. Две са основните теми за проекта – моделиране на енергийни пазари и иновации в енергетиката.

Партньори са четири водещи университета – Кьолнският университет, Виенски технически университет, Технологичен университет Дъблин и Гронингенски университет.

Целта е да се повиши изследователския капацитет и Стопанският факултет да се превърне в национален център за научни постижения в областта на устойчивата енергийна икономика и иновации с регионално значение.

Повече разказа в предаването „Ритъмът на столицата“ доц. д-р Тодор Ялъмов – зам.-декан на Стопанския факултет.

 "Може би проектът е най-големият, надяваме се да е и най-значимият, но имаме и други значими проекти“, разкри той и направи следната съпоставка:

“Най-често научните проекти, които изпълняваме са фокусирани върху някаква научна задача, докато този проект от така наречените туининг проекти, има за цел да развие капацитета на институцията – имаме възможност не да правим чиста наука само, но и да си зададем въпроси, къде искаме да бъдем след 5-10 години, каква ни е стратегията, как да планираме следващите поколения докторанти, следващи поколения партньорства с бизнеси, които да не бъдат само от български компании, но и от европейски“, посочи той и допълни:

"Този проект ни дава възможност да гледаме в бъдещето и най-важното – дава възможност да мислим стратегически, да подредим в едно цяло науката, образованието, връзката с бизнеса, кариерното развитие, както и привличането на чужди преподаватели във факултета“.

Как ще се случи по този проект обмяната на опит и моделирането на енергийните пазари и как чисто практически това ще се отрази на развитието на страната ни в тази област?

"Една от важните задачи пред нас е да подпомогнем така наречения „справедлив преход“ към икономика, която не въздейства върху климата“, обясни доц. д-р Тодор Ялъмов.

По думите му "Зеленият пакт“ е по същество политически инструмент и цел. Той има поставени целеви стойности за постигане, но няма добра стиковка между отделните линии.

"Искаме да направим едно по-детайлно планиране, моделиране за това как зелеността се простира по веригата за добавяне на икономическа стойност".

Той уточни, че в бъдеще все повече ще се гледа не само колко е „зелено“ едно предпритие, но колко “зелени“ са и неговите доставчици. Този модел на цялата икономика, ще очертае и проблемните области, които няма да успеят да се „наместят“ и ще се получи трансформиране на работна сила от един регион в друг, от една индустрия в друга.

“Добре е да имаме представа за различните сценарии, така че да бъдем готови“, изтъкна доц. д-р Тодор Ялъмов. По думите му, това не би било чисто енергийно моделиране, от гледна точка на това колко енергия ще ни трябва, а акцентът е в междуотрасловите връзки и промените които ще настъпят в различните индустрии, не само заради енергията, а включително заради изкуствения интелект. Това е връзката между втория приоритет в проекта, където се фокусираме в иновациите и за това дали и как нашата индустрия е готова да използва новите технологии, базиране на ИИ, на големи езикови модели, на машинно самообучение и други“, подчерта заместник-деканът.

Още интересни аспекти по темата чуйте в разговора на Катя Василева в звуковия файл.