Пътешествия и контрасти в програмата на Радиооркестъра тази вечер

Да се родиш във Виена в музикантско семейство – така започва историята на виолончелиста Томас Аунер, който ще бъде солист на концерта на Радиооркестъра тази вечер, в зала "България". Темата, която разработва за магистратурата си е за развитието на виолончелото като солов инструмент през първата половина на XVIII век във Виена. Специализирал е при Наталия Гутман - легендарно име не само в света на виолончелото, във Виенската музикална академия, а преди това е учил при Стефан Кропфич и Густав Ривиниус (малко отклонение до Саарбрюкен). Най-първи негов учител е баща му, също виолончелист.  Томас Аунер е в състава на Виенската филхармония, а в момента е водач на виолончелите в Bruckner Orchestra в Линц.

Носител е на много награди от конкурси като Gradus at Parnassum, Менделсон – Бартолди в Берлин, Рихард Щраус в Мюнхен. Достига до полуфинала на изключително престижния международен конкурс Кралица Елизабет в Брюксел през 2017. Бил е солист на редица оркестри, сред които Кралския камерен оркестър на Валония, Словашкия радиооркестър, Синфониета Баден, Щутгартския камерен оркестър.

Има камерно дуо с пианиста Максимилиан Флидер, което се нарича Beethoven-Duo. Изнасяли са концерти в престижни зали от ранга на Музикферайн във Виена и Pianosalon Christophori в Берлин.

Първият му диск излиза през 2015, а последният (засега) , наречен „217“ – през 2023. Свири на прекрасен инструмент, изработен в Милано през 1604 - Giovanni Grancino Cello.

В София той ще изпълни Първия концерт на Камий Сен-Санс, който представя виолончелото в целия му блясък и многообразие, много френски в същността си, изискан, с безупречна елегантност и финес. Характерните за творчеството на Сен-Санс светлина и благородство са в хармония с тържеството на логиката по един елегантно-интелектуален начин.

Сен-Санс също е бил роден в семейство с много традиции – бащата пишел стихове, майка му рисувала. Впечатляваща музикална дарба на Сен-Санс се проявява много рано и дори го наричали „втория Моцарт“.И животът му се разгръща по подобаващ начин - той е не само един от големите композитори на своето време, но и виртуозен пианист, дългогодишен органист на парижката църква „Мадлен“, отличен диригент, автор на стотици статии и десетки книги, пише поезия и пиеси, интересува се живо от история, археология, философия, древни езици, класическа литература; бил е член на Френското астрономическо общество, като познанията му в света на физиката и астрономия не отстъпвали на тези на учените. Говорел е няколко езика и много е пътувал, гастролирайки и в по-екзотични за времето посоки като Индокитай и Уругвай, Сен-Санс е и основен двигател на Френското национално музикално общество.

На пулта ще застане роденият в Будапеща Гергей Мадараш, главен диригент на Кралската филхармония в Лиеж от 2019. В биографията му има поредица от успешни дискове, както и диригентски позиции на Дижонския оркестър и на Симфоничния оркестър Savaria. Често е канен да дирижира Лондонската филхармония, Филхармоничния оркестър на Френското радио, BBC Симфони и много други. През този сезон Мадараш добавя към „колекцията“ си още няколко оркестъра, включително и Филхармонията на Сау Пауло.

Освен концерта на Сен-Санс, в програмата са включени творби от акад. Георги Минчев („Контрасти“), който навършва 85 години през 2024 и от Феликс Менделсон - Бартолди, определян от Шуман като „Моцарт на 19 век, най-брилянтният сред музикантите“. Роден в богато и културно семейство, Феликс от малък има възможността да общува с личности от калибъра на Карл-Мария фон Вебер, Йохан Гьоте и Хайне, Георг Хегел, Е.Т.А Хофман. Менделсон получава най-доброто възможно образование, отрано пътува из Европа и това формира неговата богата естетика и широк мироглед. Италианската  му симфония отразява впечатленията на композитора от „ласкавата“ Италия. От музиката блика щастие и възторг, чиста радост от живота, облечена в изящна форма и романтично въодушевление с елементи от класицизма. И ако за първите три части има само предположения, че са въплъщение на духа на Венеция, Рим и Флоренция, то в последната, по-драматична част ясно се „вижда“ Южна Италия, с директното вплитане на ритмиката на неаполитанските танци sаltarello и tarantella.