По традиция, концертът започва с българска творба - „това вече се превръща в запазена марка на нашия оркестър“, подчертава Константин Илиевски. Ще прозвучи една от частите из Балетна музика за оркестър „Орис“ от Румен Байрактаров. Той завършва Музикалната академия в София с две специалности – дирижиране при Константин Илиев и композиция при Александър Райчев. Специализира в Париж, където една година работи с Оливие Месиен. Плочата с Първата му симфония (създадена в Париж) и Концерта за цигулка и оркестър влиза в селекцията на фондацията „Кусевицки“ за 10-е най-препоръчвани за излъчване по радиостанциите по света творби, редом с албуми (плочи) на композитори от ранга на Лигети. Една от частите на Орис ще прозвучи в програмата тази вечер - Vivace e molto ritmicо.
Именно Кусевицки играе важна роля в написването на Концерта за оркестър от Бела Барток, творбата от втората част на концерта. Той поръчва на Барток да напише този концерт в трудни за композитора времена - в началото на Втората световна война той избягва от Унгария и се установява в Щатите, опитвайки да си създаде нов живот, но не му е никак лесно. Тогава двама други унгарци, диригентът Фриц Райнер и цигуларят Йозеф Зигети – споделят със Серж Кусевицки (тогава начело на Бостънската филхармония) каква е ситуацията с Барток и той с радост откликва, отива при Барток, който е в санаториум и му възлага написването на творба за оркестър. Докато работи по „задачата“, композиторът пише така – „не мога да определя дали има връзка между това, че имам поръчка да композирам и подобрението в моето здраве, но безспорно това заема почти цялото ми време“. Така се появява Концертът за оркестър, чиято триумфална премиера е на 1 декември 1944 г. под палката на Кусевицки. За съжаление, тя се оказва и последна за Барток, който скоро след това умира. Но Концертът за оркестър носи много пластове от емоции и размисли.
Чуйте повече в разказа на Константин Илиевски.
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..
Пожар гори в квартал "Кръстова вада" в София-съобщиха за Хоризонт от столичната пожарна Сигналът е подаден в 15:06 часа. Изпратени са шест екипа от Столичната пожарна с 20 пожарникари. Горят сухи треви и храсти в района на улица "Мичман Тодор Саев". Причините за пожара все още не са изяснени. Няма данни за опасност за сгради и хора.
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..