На 22 юни официално ще бъде открит Международния музикален фестивал „Варненско лято“, който е на крачка от 100-годишнината от онези първи летни концерти, поставили началото на фестивала.
На пулта пред Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна ще бъде главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски, а солист – българският пианист, който повече от 30 години живее и работи в САЩ, Саркис Балтаян. С него разговаряме, с десет часа разлика, от другата страна на океана:
Повече от 10 години Саркис Балтаян не е свирил в България, последната му изява е на сцената на Античния театър в Пловдив под палката на Максим Ешкенази. Тогава отново свири Гершуин, но не Концертът във фа (който ще изпълни сега във Варна), а Рапсодия в синьо. „После имахме големи проекти през 2020 – да изпълня тройния концерт на Бетовен на Варненско лято, да запиша в БНР на сонатите на Бетовен с Ясен Тодоров, но дойде Ковид и всичко пропадна“ – уточнява Балтаян.
Той е родом от Пловдив, трето поколение музикант, баща му е дългогодишен преподавател в Музикалното училище в Пловдив, сестра му е цигуларка. „Така че беше ясно, че ще се занимавам с музика. Даже щях да свиря на цигулка, но едни добри приятели на баща ми го посъветвали да стана пианист, за да мога да акомпанирам на сестра ми. И трябва май да съм благодарен на тези хора“ – с усмивка разказа за Радио София Балтаян. Благодарен е и на първата си учителка по пиано Росица Иванчева. С нея започва първите си уроци, когато е едва на 4, при нея завършва музикалното училище като непрестанно свири пред публика, среща се с музиканти, печели конкурси в България, дори дирижира оркестър, когато е на 12.
След като завършва Музикалното училище в Пловдив, се явява на прослушване (със запис на аудиокасета) и е приет с пълна стипендия да продължи обучението си в САЩ. Там в началото му е доста трудно, „не е като сега, нямаш предварителна информация, говориш с близките си само по 2-3 минути на месец…“. Скоро Саркис Балтаян заминава да учи в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис при световно известния педагог и пианист Джон Пери, който е ключов за неговото развитие. „Прекрасно място за учене, всякакви изкуства, близостта на Холивуд водеше до много ангажименти, срещахме прочути актьори, режисьори, но най-вече атмосферата беше чудесна, подклаждаше креативността.“. Там прави и магистратурa, и докторат (като темата му е българската музика). Това за Саркис Балтаян е мисия, говори за и свири музика на български класици навсякъде, където го канят да води майсторски класове. „Дори успях да изпълня Третия концерт на Владигеров със Симфоничния оркестър на Ню Орлиънс“.
Саркис Балтаян винаги е обичал музиката на Гершуин. Отношението му към нея е формирано от музиканти като Александър Владигеров и Тео Мусев, те дойдоха в Пловдив си свириха Гершуин и станаха моите кумири. А също и Найден Тодоров, той обожаваше Гершуин и ми намери през 1992 едно руско издание на Рапсодия в синьо, нямаше ноти тогава, и го изсвирих с оркестър под палката на Васил Казанджиев. И, разбира се, от Милчо Левиев, с когото често се срещат и разговарят в САЩ.
„Живял съм и в Юга, и често съм пътувал до Ню Йорк. И там съм усетил атмосферата, стила на живот, които Гершуин пресъздава в Концерта във фа – духа на Юга, топлото влажно време на Ню Орлиънс, леко мързеливо – това е този блус в бавната част, в първата - бързината на Ню Йорк, младежкия дух, а третата част комбинация от теми, които са част от американския живот“.
„Интересно е как аз свиря всичко, но ме канят най-вече да изпълнявам Гершуин – смее се Балтаян, - и аз много обичам да свиря неговите произведения, но иначе моята най-любима музика е немската – Бетовен, Брамс, Шуберт“. От години той изнася майсторски класове в цяла Америка, но и в Италия.
В момента е директор на инструменталната програма в Училището по изкуства в Ориндж Каунти, Калифорния и преподавател по пиано в консерваторията в Пасадена
Чуйте целия разказ на Саркис Балтаян за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българинВ петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Конкурсът за нов главен архитект на София се обещава от август месец. Най-притеснителното е, че има една тенденция за обезличаване на професионалната позиция на главния архитект с лозунги за това, че трябва да има намаляване на презастрояването, да се направят сложни процедури и да се спрат или силно да се намалят издаваните разрешения за строеж,..
За седма поредна година Община Елин Пелин организира събитието "Спортист на годината“. Бяха излъчени победители в три официални категории - “Индивидуални постижения“ ,“Отборен спорт“ и “Спортист – любимец на Община Елин Пелин“. Златото в категория за индивидуални постижения грабна състезателката по художествена гимнастика Красимира Димитрова...
На 4 февруари ще отбележим Световния ден за борба с рака. През 2024 г. оценки на Световната здравна организация показаха, че през 2050 г. броят на диагностицираните случаи на рак в световен мащаб ще се увеличи с до 77% в сравнение с диагностицираните през 2022 г. По този повод през днешния ден се проведе и дискусия “Иновативни терапии и..
На 1 февруари, в столичен клуб, бандата "Спални места“ ще изнесе съвместен концерт с "Ковачев Live Band“, на който ще звучи много рок музика. Това е първият концерт за група "Спални места“ за 2025 г., каза пред Радио София Кубрат Аргилашки. "Имаме си и нов басист. С него пишем и нови песни, по нов албум. Решили сме тази година да е ни е..
Писател, радиоводещ и сценарист на филми, сериали и театрални постановки, отскоро автор и на книги за деца, преди всичко баща и едно е ясно – харесва му да разнищва отношенията между деца и родители, децата и света около тях. Това е описанието в първата му детска книга "Бу и Фу и странното нещо на дървото“. История, в която става въпрос за..
Според правителствен доклад за обстоятелствата около катастрофата, цитиран от “Вашингтон Пост” и “Ню Йорк Таймс”, контролната кула е била с по-малко хора. Имало един човек трафик-контрол, който е работил с хеликоптери и самолети, работа, която обикновено се върши от двама служителя. В заключението на доклада се посочва, че броят на служителите не е бил..