На 22 юни официално ще бъде открит Международния музикален фестивал „Варненско лято“, който е на крачка от 100-годишнината от онези първи летни концерти, поставили началото на фестивала.
На пулта пред Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна ще бъде главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски, а солист – българският пианист, който повече от 30 години живее и работи в САЩ, Саркис Балтаян. С него разговаряме, с десет часа разлика, от другата страна на океана:
Повече от 10 години Саркис Балтаян не е свирил в България, последната му изява е на сцената на Античния театър в Пловдив под палката на Максим Ешкенази. Тогава отново свири Гершуин, но не Концертът във фа (който ще изпълни сега във Варна), а Рапсодия в синьо. „После имахме големи проекти през 2020 – да изпълня тройния концерт на Бетовен на Варненско лято, да запиша в БНР на сонатите на Бетовен с Ясен Тодоров, но дойде Ковид и всичко пропадна“ – уточнява Балтаян.
Той е родом от Пловдив, трето поколение музикант, баща му е дългогодишен преподавател в Музикалното училище в Пловдив, сестра му е цигуларка. „Така че беше ясно, че ще се занимавам с музика. Даже щях да свиря на цигулка, но едни добри приятели на баща ми го посъветвали да стана пианист, за да мога да акомпанирам на сестра ми. И трябва май да съм благодарен на тези хора“ – с усмивка разказа за Радио София Балтаян. Благодарен е и на първата си учителка по пиано Росица Иванчева. С нея започва първите си уроци, когато е едва на 4, при нея завършва музикалното училище като непрестанно свири пред публика, среща се с музиканти, печели конкурси в България, дори дирижира оркестър, когато е на 12.
След като завършва Музикалното училище в Пловдив, се явява на прослушване (със запис на аудиокасета) и е приет с пълна стипендия да продължи обучението си в САЩ. Там в началото му е доста трудно, „не е като сега, нямаш предварителна информация, говориш с близките си само по 2-3 минути на месец…“. Скоро Саркис Балтаян заминава да учи в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис при световно известния педагог и пианист Джон Пери, който е ключов за неговото развитие. „Прекрасно място за учене, всякакви изкуства, близостта на Холивуд водеше до много ангажименти, срещахме прочути актьори, режисьори, но най-вече атмосферата беше чудесна, подклаждаше креативността.“. Там прави и магистратурa, и докторат (като темата му е българската музика). Това за Саркис Балтаян е мисия, говори за и свири музика на български класици навсякъде, където го канят да води майсторски класове. „Дори успях да изпълня Третия концерт на Владигеров със Симфоничния оркестър на Ню Орлиънс“.
Саркис Балтаян винаги е обичал музиката на Гершуин. Отношението му към нея е формирано от музиканти като Александър Владигеров и Тео Мусев, те дойдоха в Пловдив си свириха Гершуин и станаха моите кумири. А също и Найден Тодоров, той обожаваше Гершуин и ми намери през 1992 едно руско издание на Рапсодия в синьо, нямаше ноти тогава, и го изсвирих с оркестър под палката на Васил Казанджиев. И, разбира се, от Милчо Левиев, с когото често се срещат и разговарят в САЩ.
„Живял съм и в Юга, и често съм пътувал до Ню Йорк. И там съм усетил атмосферата, стила на живот, които Гершуин пресъздава в Концерта във фа – духа на Юга, топлото влажно време на Ню Орлиънс, леко мързеливо – това е този блус в бавната част, в първата - бързината на Ню Йорк, младежкия дух, а третата част комбинация от теми, които са част от американския живот“.
„Интересно е как аз свиря всичко, но ме канят най-вече да изпълнявам Гершуин – смее се Балтаян, - и аз много обичам да свиря неговите произведения, но иначе моята най-любима музика е немската – Бетовен, Брамс, Шуберт“. От години той изнася майсторски класове в цяла Америка, но и в Италия.
В момента е директор на инструменталната програма в Училището по изкуства в Ориндж Каунти, Калифорния и преподавател по пиано в консерваторията в Пасадена
Чуйте целия разказ на Саркис Балтаян за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българинЗамърсяването с азотен оксид в София през 2024 година се е увеличило, алармират от екологично сдружение "За Земята". В над 90% от точките в града, в които организацията проследява нивата на азотен оксид, средногодишните концентрации са над законовата норма, а във всички точки - над препоръчителните нива според Световната здравна организация...
Район “Панчарево“ е единственото населено място в България спечелило проект за енергийна ефективност на уличното осветление към Националния доверителен екофонд. Той включва селата Бистрица, Лозен и Панчарево. Проектът е на стойност над 1 900 000 лв., като НДЕФ ще осигури 25% от общата стойност на проекта, което значително ускорява..
Днес на много места ще продължи да вали сняг или дъжд и сняг, но от запад валежите ще започнат да отслабват и спират, а облачността да се разкъсва и намалява. До вечерта облачността ще намалее над по-голямата част от страната, съобщиха от НИМХ. Вятърът ще бъде слаб до умерен от северозапад, в Източна България от север. Максималните температури ще бъдат..
Резултатите от кампанията на сдружение „Безопасни детски прлощадки“: Преди няколко месеца, както обявихме и в ефира на Радио София, сдружение „Безопасни детски площадки“ стартира кампанията „Осинови спортна площадка“. Сега разбираме, че победителите са повече от първоначално обявените награди. Как се стигна дотук и голям ли беше интереса –..
Има едно село Смоличано в Oсоговската планина, което час по час и ден след ден става все по-красиво. Преди няколко години там се установява Елена Начева и създава „Живей с любов“ – пространство за деца, които творят. И селото, в което постоянно живеят десетина човека, започва да се променя – пленери, детски лагери, музикални майсторски класове...
Весела Кунчева за предстоящето на 13 април в НДК представление "Исус Христос Суперзвезда": "В момента работим и по мюзикъла "Коса". Радваме се много на това, което правим. Огромна отговорност! Имахме трънлив път - бяхме готови с премиерата и се обяви пандемията. Трябваше да изчакаме година и половина. Това смирение, към което ни принуди ситуацията, бе..
Момчил Николов , автор на и носител на престижната награда „13 века България“, за третата си книга от поредицата "Чекмо": "Чекмо е истински човек. Познавам го от 2002-3, когато живееше в Испания с питон-албинос "Джеймс Бонд", който влезе сега в третата книга. Казах му: "Йонко, един ден ще напиша роман за теб". Името му е Йонко, викат му "Чекмо"..