Кметове обсъждат градските предизвикателства на форум във Виена

Във Виена тече 13-ото издание на Форума за Дунавската стратегия. Това мащабно събитие по традиция се организира от страната, която е ротационен председател на Дунавската стратегия и в момента това е Австрия. Тя пое щафетата от Словения и ще я предаде на Босна и Херцеговина, след което държавите ще се редуват по азбучен ред.

Форумът беше открит от кмета на Виена Михаел Лудвиг, който подчерта, че „Дунав е в ДНК-то на виенчани, а в икономически план Дунавската стратегия е спомогнала много за факта, че Виена със своите вече над 2 милиона жители е пети по големина град в ЕС и втори сред немскоговорящите градове, с над 40 000 нови работни места след 2021 и повече стартъпи, отколкото някога сме очаквали “.

Имаше специално видео обръщение от еврокомисаря по кохезионните въпроси и реформите Елиза Ферейра, както и приветствие от Норберт Тотшних, министър на селското стопанство, горите и мениджмънта на водите на Австрия. Беше подчертано, че Дунав един от двигателите на икономиката в града, но и неизменна част от културата и музиката, с творби като „Хубавия син Дунав“, който често бива определян като неофициален химн на града.

Дунав е най-международната река в Европа, преминава през 14 държави със своите 2850 километра. Девет от тях са държави членки на ЕС, а пет са в предприсъединителен етап. Дунав е важен елемент от живота на над 112 милиона европейци (иначе казано – за всеки 5-и европеец).

Успоредно с Форума за Дунавската стратегия, във Виена се събират и министрите на външните работи на ЕС.

„Можем да кажем, че Дунавската стратегия е като умален модел на общата картина в Европа и често именно оттук тръгват идеи и политики, които се тестват и после прилагат на всички нива“ – припомни Николаус Маршик, който отговаря за европейските въпроси в австрийското правителство.

Форумът е възможност за обсъждане на приоритетите на австрийското председателство като европейската сигурност, възстановяването на Украйна, устойчивото развитие, запазването на биоразнообразието.

За първи път в рамките на събитието имаше панел под надслов „Кметовете говорят“, в който седем кмета  споделиха какви са най-големите проблеми и предизвикателства за градовете, които ръководят.

Сред тях, редом с кметовете на Будапеща, Виена,  Загреб, Сараево, Кишинев и Одеса, беше и кметът на София. В своята презентация Васил Терзиев подчерта, че едно от най-важните неща за него е да върне на гражданите вярата в тези, които ги управляват, за да могат да участват активно в създаването на градските политики.

„Пътят към това е пълната прозрачност при взимането на решения и разбираемото поднасяне на информацията на гражданите, като винаги се разяснява защо се прави даден проект и каква е следващата стъпка. Друга ключова за мен посока е децентрализацията и решението на проблемите от тези, които са най-близо до тях. Затова районните кметове трябва да имат повече инструменти за действие, така ситуациите ще се разрешават без забавяне“ – каза той.

Участието на бизнеса, на хората, на неправителствените организации в процеса на взимане на решения за града – това са целите пред кмета на София.

Кметът на Загреб също отбеляза ниската активност при избори и недостатъчното участие на гражданите като проблем и заяви, че негов приоритет е прилагането на Зелената сделка да е път за преодоляване на неравнствата, а кметицата на Сараево определи качеството на въздуха като ключова тема за своя град, кметът на Одеса подчерта колко важен е бил Дунав като свързващ път за износ на стоки за Украйна при затварянето на черноморските пристанища.

В края на панела кметовете се обединиха около идеята, че са необходими повече достъпни жилища за младите хора и тук Виена е добрият пример, и че за това е необходима подкрепа (включително и финансова) на общоевропейско ниво.

Форумът във Виена продължава и днес. Ще бъдат представени успешни проекти, свързани с различните параметри на Дунавската стратегия, която е свързана с всички важни теми на нашето време – от сигурността до образованието, от културата до транспортната свързаност и зеления преход.