Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Моста на влюбените до 25 юни

Дейността на учени от 23 европейски страни показва изложба с 58 фотографии

Снимки: Евгени Димитров / eLTER

Изложба, посветена на учените, които се борят с климатичните промени, е позиционирана на Моста на влюбените и може да бъде видяна до 25 юни

Експозицията представя 58 фотографии от 23 държави, които разказват за работата на Европейската научна инфраструктура за дългосрочни системни изследвания, известна като ElTer.

Автори са Евгени Димитров и Калоян Константинов.
Изложбата е подготвяна половин година, обхваща период от 88 дни пътувания на екипа в над 30 научни станции, а в 23 държави са проведени различни срещи с учени сред природата, в резултат на които са направени три хиляди снимки и петдесет видеа.

Какво може да види любознателния минувач на Моста на влюбените? Подробности разказа Евгени Димитров – фотограф и изследовател.

"Изложбата изглежда твърде разнообразна като сюжети. Там физически можете да видите красиви природни пейзажи – наземни и с дрон, учени в действие – на терена, на полето или в лабораторията, също и градски пейзажи, които са обект на изучаване, свързано с това, което тези хора правят - разказа той и допълни, че ако навлезеш в в дълбочина, задачата да илюстрираш една такава абстрактна тема като "Дългосрочни екосистемни проучвания" се оказват супер интересна.

"Всъщност, дългосрочното събиране на данни датира от векове. В библиотека във Венеция видях книга с инструкции за събиране на дългосрочни данни, издадена през 1886 година. Целта на мрежата ЕlTer e, чрез всички свои 500 научни станции, които не са една структура, а представляват различни научни институции във всяка държава, които доброволно се включват в тази мрежа, е да обедини базите данни на всеки един учен, занимаващ се екосистемни проучвания на едно и също нещо в дълбочина, в период от над 5 години. Например в Швейцария видяхме неща, измервани и събирани от 1947 година насам", разкри Димитров.

Чрез историите на учените, които се грижат да съхранят живота на земята и представените кадри, всички ще можем да се замислим за общото ни бъдеще, за живота на Земята.

Как се променя света, как се променят екосистемите, какви са изводите, кои са заплахите?

"Нашата задача беше да транслираме чрез езика на изображенията и видеата, това което се случва зад въпросната абстрактна абревиатура еlTer. Едното от нещата, които със сигурност забелязах, е действието климатичните промени. В Скандинавието водата на почти всички реки има цвят на уиски – златиста, прозрачна, искряща, но не тази синя вода, която сме свикнали да виждаме по нашите реки", посочи фотографът.

На какво се дължи това, какво разказват учените, колко голямо е замърсяването на планетата ни, какво сочат данните за замърсяването на водите и океаните?
Чуйте разказа на фотографа-изследовател.
С него разговаря Даниел Ненчев.


По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00