Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Маргарита Христова:

Българското лозарство и винарство датира от 6000 г. преди Христа

Снимка: архив

Маргарита Христова (позната и като Маргарита Левиева) преподава БЕЛ в техникума по транспорт в град Сливница. С много любов и прецизност тя упражнява тази професия, но нейното призвание е виното и лозарството. Тя е редактор на списанието "Лоза и вино" и е част от едноименното сдружение. Започнала е работа към Института за изследване на вино и спиртни напитки още 19-годишна.

"Аз 40 години съм работила във винарския бранш. И това, което се случи през последните 30 години - събарянето на сградата, беше голям удар, особено за по-възрастните колеги. Сградата беше паметник на културата. Строена е 1890 година за пивоварна. Павлович се е казвал собственикът, на него е кръстено и Павлово. След смъртта на сина си подарява сградата на държавата, това е преди 9 септември. Тя имаше отдолу тунели за лагеруване на бира, които стигаха до булеварда", разказва с болка в гласа Маргарита Христова. Именна в тази сграда се е помещавал Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки.

Въпреки тази загуба за културно-историческото наследство на България, Маргарита Христова продължава да се занимава с изследване на виното на наша територия.


Според нея най-голямата грешка след падането на социалистическия режим в лозаро-винарската индустрия е връщането на лозята в реални граници, което по нейните думи е опропастило лозарството.

'"Защото наследниците вече не живееха на село. И ако двама работят трите реда, които са им дадени, останалите не ги работят. А това е пагубно за лозарството", споделя специалистът по вино.

Говорейки за лозарството и винарството по нашите земи, Маргарита Христова споделя за книгата на доц. Тодор Начев на тази тема.

"Издадохме негова монография, дисертация на тема "Лозарството по българските земи от възникването му (смятайте 6000 години преди н.е.) до 20 век". Изключителен труд, в който има доказателства и артефакти, които доказват, че е имало културна лоза в районите на Сливница и Драгоман. За това свидетелстват наименования на местности, които се казват Лозето или Лозята, което значи че хората са познавали лозата."

Повече за българското вино чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Шаламанов

Историята оживява - Добрият човек Александър Шаламанов

Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..

публикувано на 02.11.24 в 16:00
С Александър Шпатов

Софийски разкази - Александър Шпатов

Александър Шпатов,  председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..

публикувано на 02.11.24 в 15:00
Мими Иванова и Развигор Попов

Адресите на любовта – Мими Иванова и Развигор Попов

Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..

публикувано на 02.11.24 в 14:00

От Франкенщайн до ИИ

Емблематичното чудовище „Франкенщайн“ на Мери Шели оживява в ново издание. Представя ни го Емил Минчев – писател и преводач:  „Беше огромно предизвикателство, езикът преди 200 години е доста различен. Франкенщайн въвежда два нови жанра – научната фантастика и хоръра. Да не забравяме, че Мери Шели като го е писала, е била само на 19! За да..

публикувано на 02.11.24 в 12:09
Петър Теодосиев

Псевдонауката е част от дезинформацията

Ролята на псевдонауката в ежедневието ни с   , гл. редактор на Българска наука : "Като ученик бях част от недобра образователна система. Идеята ни сега е да има сайт, който да дава достъпна, разбираема научна информация. За съжаление в България сме в челните три места по вяра в дезинформация и споделянето ѝ. Видяхме сериозността с коронавируса...

публикувано на 02.11.24 в 12:00
Хелиана Велинова

Пресечната точка между игрите и образованието

Game Dev Day 2 , организиран от екипа на Sofia Game Night и Сдружение "Възможности без граници". С подробностите слушаме Хелиана Велинова: "Игрите позволяват грешни решения и виждаш какъв е резултата. Игрите дават възможност да грешим на воля и да видим какво ще стана. Младите играят игри - симулации на човешки отношения.  Говорим и за..

публикувано на 02.11.24 в 11:00

Отвъд форматирането

Могат ли различията вместо да ни отдалечават, да ни събират и заедно да живеем по-добре? Представяне на детската книжа „Фигури“ от автора ѝ, психологът Слави Стоев: "Идеята за книгата дойде в една хотелска стая, където бяхме карантиниране с детето ми. Рисувахме с него комикси с геометрични фигури. Те са кардинално различни и направих аналогия към..

публикувано на 02.11.24 в 10:35