Книга дава насоки в разбирането на сложните алгоритми на заблудата

Книга, която разобличава псевдонауката и е пътеводител за критично мислещите в днешната сложна и тревожна обстановка. В свят, изпълнен с лъжи и заблуди, ангажиментът ни към истината трябва да е приоритет, призовава авторът.

Настоящата книга дава значими насоки в разбирането на съвременните (дез)информационни потоци, "икономиката на вниманието“ и сложните алгоритми на заблудата.

Дълбинното противоречие на съвремието ни едва ли може да остане незабелязано. Информацията ни залива отвсякъде, но фактите имат все по-малко значение, а за същността на истината липсва базисен обществен консенсус.

Този релативизъм е знак за социална криза, превзела всички модерни общества.

В подобни условия, в които технологиите създават перфектната среда, дезинформацията се множи застрашително, а социалната аномия (социологически термин, означаващ загуба на ценности, ориентири и норми) елиминира и последните прегради пред настъплението ѝ.

Възможно ли е заблудата във всичките й форми да има алгоритми и те да бъдат хванати?

"Често имаме погрешно разбиране за това, какво е алгоритъм. Алгоритъм всъщност е рецепта – как едно нещо се прави в конкретни стъпки – не само търсачките, социалните мрежи и компютрите работят с алгоритми“, твърди Стефан Марков. 

Има много начини как една заблуда, една невярна, фалшива информация, да се създаде, да бъде направена по-атрактивна за хората и как по-успешно да се ретранслира в обществото, допълни той. По думите му, зависи за къде говорим, защото всяка среда има своята специфика и своите обитатели, не навсякъде непременно едни и същи правила са най-добри и най-печеливши, но има базисни принципи, които работят безотказно.

“Заблуждаващата информация е вид убеждаваща. Тя е създадена преди всичко, за да убеди някого, не просто за забавление, ако е наистина сериозна, злонамерена, невярна информация, върху която се фокусирам в книгата ми, не върху сбърканата, защото и такава има“, уточни авторът.  

Днес всички “живеем“ в социалните мрежи, но хората избират коя мрежа да използват. Младите хора предпочитат повече визуалните, социални мрежи като Инстаграм или Тик-Ток. Трудно можеш да изкушиш с дълги текстове хора, които са установили, колко привлекателна е визията, за разлика от хората от определена възраст нагоре, които почти всички са ползватели на Фейсбук, посочи Стефан Марков.

В своята книга "Алгоритми на заблудата…“ той разобличава какво е заблуда или измама - дълъг списък с дейности, сред тях, хомеопатията, холистичната медицина, натуропатия, антиваксърство, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия и други.

"Разбирам, че с изброяването на този списък си създавам кохорти от “врагове“ и разбирам, хората не обичат да им се казват такива неща, но науката има много строги и ясни критерии за това, какво е научно и какво не, това не са мои тълкувания на нещата", отбеляза Стефан Марков.

Намира ли място в списъка на заблудите религията, която също не е научно доказана?

Чуйте още интересни аспекти от разговора на Константин Лавсов и Мария Бояджиева в звуковия файл.

• Стефан Марков е доктор по връзки с обществеността от ФЖМК, СУ "Св. Климент Охридски” (2013). От 2018 г. е асистент, а след това и главен асистент в Института по философия и социология (ИФС) към БАН, а от 2021 г. е първоначално хоноруван и по-късно щатен преподавател във Факултет по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) на СУ „Св. Климент Охридски“. 
  Научните му интереси са фокусирани върху онлайн дезинформацията, теорията на комуникацията, психологическите аспекти на общуването, дигиталното разделение, теорията на PR и други аспекти на социалните науки.