Програмата Lebensborn (или „Извор на живот”), създадена от дясната ръка на Хитлер – Хайнрих Химлер, на 12 декември 1935 г., е отговорна за отвличането на над половин милион деца от окупираните страни. Похитените са определени като достойни представители на арийската раса, откъснати са от домовете си и са предадени за осиновяване на германски семейства.
Книгата “Децата, които Хитлер отвлече“ разказва за тази шокираща конспирация през очите на една от жертвите – Ингрид фон Ойлхафен.
Българското издание на скандалната история вече е по книжарниците в превод на Гриша Атанасов, който е и журналист, и специалист по книгоиздаване. В разговор по темата в предаването "Радиокафе“, той открои важния и малко познат аспект от историята, който е характерен за книгата.
“За времето на Втората световна война, Германия по времето на Хитлер и нацистката идеология, са изписани хиляди томове. Програмата “Lebesborn“, разбира се е споменавана, но като че ли досега не беше видяна през погледа на пострадалите от нея“, посочи Атанасов.
Ингрид разбира какво не е наред с нея, когато е на 58-годишна възраст. Тя цял живот е усещала отчуждение и студенина в семейството, виждала е документи с името Ерика Матко, което нищо не й е говорило, майка й така и нищо не й казва. Много по-късно тя открива тези документи с нейната история, едва тогава тя тръгва на истинско разследване, историческо, и не само, за да открие своите истински корени“, посочи преводачът.
Защо е малко известна програмата Lebesborn? Защото след войната има огромна неохота от страна на новите германски власти и от страна на другите държави, в които всичко се е случвало, да се говори по тази тема, самата организация Lebesborn e успяла да унищожи голяма част от архивите си, точно преди края на войната, допълни той.
Търсенето на истината отнема повече от десетилетие на Ингрид. Първо търси в Австрия, но се оказва, че селцето Залърсбун, не е в Австрия, а в Словения, където през 1942 година са събрали селото в двора на училището и са взели децата. Оттам е взета и малката Ерика Матко, едва на 9 месеца и вкарана в програмата Lebesborn, която остава държавна тайна и след края на Хитлерова Германия.
Много силно изразена в книгата “Децата, които Хитлер отвлече“ е тази липса на корени и психологическа откъснатост, които усеща тази жена и които усещат десетките хиляди деца, отгледани по този начин, изтъкна Гриша Атанасов.
В книгата си, авторката разкрива собствената си идентичност, но и подробно описва зловещия план Lebensborn.
Еманация на нацистката мания по расова чистота, той действа най-вече в Югославия и Полша, но също в Русия, Украйна, Чехословакия, Румъния, Естония, Латвия и Норвегия.
Така през лятото на 1942 г. в окупираната от нацистите Югославия, родителите на Ингрид, подобно на много други, са задължени да подложат детето си на медицински прегледи, за да бъде оценена расовата му чистота. Ерика Матко – русокосо и синеоко бебе на 9 месеца – според нацистките лекари отговаря на всички изисквания за "дете на Хитлер“. Откъсната от биологичното си семейство, тя е отведена в Германия и е настанена при двойка, лоялна към нацизма.
Ерика е преименувана на Ингрид фон Ойлхафен. В шокиращите си мемоари тя описва пътя на своята „германизация”, протекла сред бездушни „родители” и сиропиталища. Въпреки че нацистите са унищожили много доказателства за извращението Lebensborn, авторката открива редки документи, включително показания от Нюрнбергския процес за нейното собствено отвличане.
Само че тези разкрития поставят и много въпроси, включително за снизходителното отношение към известни нацисти, по една или друга причина избегнали възмездие за делата си.
Съвместно с разследващия журналист Тим Тейт, известен американски документалист, режисьор, който композира и оформя разказа й, Ингрид фон Ойлхафен пише своите мемоари и тръгва по пътя на истината, за да открие, че нацисткият режим педантично е унищожил истинската й самоличност.
Тим Тейт създава и документален филм по нейния разказ, а текстът е композиран така, че се чете като трилър, с голяма загадка, която се разкрива чак накрая. Много интересен е моментът, когато Ингрид, или Ерика Матко, открива своите истински родители и се среща с тях, посочи още Гриша Атанасов.
Какви поуки и паралели могат да се направят от тази история и защо тя е препоръчително четиво в нашето съвремие, чуйте от разговора на Гергана Пейкова с Гриша Атанасов.
Към края на октомври 2024 г. жилищните кредити у нас нарастват с 26,5% на годишна база до 24,124 млрд. лева, показват данните на Българската народна банка. Процентът е увеличение в годишния темп на растеж, тъй като през предходния месец ръстът бе 25,9%. Така за последните 12 месеца сумата по отпуснатите заеми за жилище от търговските банки на..
В сутрешните часове на отделни места в низините, котловините и около водните басейни ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в София - около минус 2°, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. През деня ще преобладава слънчево време. Вятърът ще е слаб с южна..
В три метростанции заработиха зони за безплатно измерване на кръвното налягане, съобщиха от Столичната община. Кътовете са в рамките на кампанията за превенция на сърдечносъдовите заболявания сред младите хора „120/80. Избери номера на сърцето" и са разположени в преходните станции "Софийски университет", "Сердика" и "НДК" , където хората..
В новата в студиото на "Форум" ще слушаме разсъжденията на Георги Вулджев и Едуард Папазян. Днес водещият Лъчезар Христов ги провокира по темите: Пореден епизод от сагата за политическата безизходица у нас. Борисов отказа лидерска среща с ПП-ДБ. Доган разчиташе на обръчите (бизнеса), Пеевски – на прокуратурата (с влияние не само върху..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се до прегряване в професията (бърнаут). Това показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) за медийната свобода в страната. Анализът, чийто автор е д-р Илия Вълков, се базира и на..
“Не започна отборът както трябваше тази година, но пък смятам, че ще завърши там, където трябва. Без значение какво прави Арсенал, хубавото е, че успяваме да направим добри каузи”, казва Георги Стоянов - председател на фенклуба на Арсенал в България. Фенклубът на английския отбор в България стана на 20 години и членовете му са отбелязали събитието по..