Българите са с най-ниска минимална заплата в ЕС

"Минималната работна заплата е административно решение и по-скоро показва какви са динамиките в политическия процес и в правенето на стопанска политика, отколкото някакви реалности за самата икономика. Тоест виждаме, че в България гласуваната минимална работна заплата е по-ниска от румънската, както и от останалите в ЕС. Има един нов механизъм, който беше въведен съвсем наскоро и който би трябвало автоматично да увеличава минималната заплата всяка година, гледайки какъв е ръстът на останалите заплати в икономиката", каза той.

По думите му тя може да бъде вредна, когато дойдат времена като кризата от 2008 година, както и в периода от първите месеци на ковид. Това са времена, в които имаме рецесия, свиване на икономиката, пазарът на труда започва да изхвърля хора и ако имаме твърдо поставени подове на доходите може да се окаже, че някои хора ще загубят работните си места. Във времето е доказвано, че твърде високата минимална работна заплата може да доведе до безработица, категоричен е икономистът.

Овладяна ли е инфлацията?

"Изглежда по-овладяна, отколкото беше преди една или две години, но все още не сме паднали под двата процента. Смята се, че инфлацията в нормални времена трябва да бъде в този диапазон - между 0 и 2%. Чисто технически един икономист би казал, че не е овладяна, но със сигурност не става въпрос за инфлация, която се доближаваше до 20% преди две години", каза Панчев.

Той посочи, че икономическото обяснение да не изпаднем в колапс е, че бизнесът работи въпреки държавата, а от друга страна България зависи от това, което се случва в Европа. Освен това икономики като българската, които са по-малки растат по-бързо. Относно дефицитът Панчев каза:

"Засега се движим в рамките на дефицита, който е предвиден, но с уговорката, че има определено неизпълнение в приходите. Това значи, че е възможно да излезем от тези 3% дефицит."

По думите му следващият бюджет ще стане ясен веднага след изборите, макар че той в момента се изготвя. По отношение на чуждестранните инвестиции той коментира, че в тази посока след 2008 година ние, както и цяла Европа се движим зле. При нас те до някаква степен се влияят и от поведението на банките и този спад е свързан с банковия сектор, а не толкова с инвеститорите, отбеляза икономистът.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.