В предаването "Радиокафе" разговаряме с д-р Надежда Тодоровска от фондация "Венцислав Янков" за личността на големия български пианист и предстоящия концерт за София, който ще се състои на 18 септември.
Какво е най-важно хората да знаят за личността на Венцислав Янков?
"Той беше космополитен човек и според днешните измерения – мега звезда. През 1949 година на 23-годишна възраст печели първа награда на един от най-големите конкурси в Париж, след което всички врати се отварят пред него – обиколил е петте континента и свирил в най-големите зали в света. Освен голям музикант е голям човек, с изключително богата култура и философия за живота, с това да помагаш, да правиш правилните неща в живота и да развиваш красотата и музиката, защото тя притежава този универсален език, да събира различни хора и да ги кара да се чувстват добре. Ученик е на Петър Дънов, с когото заедно са свирили паневритмията. Музиката е залегнала в самото начало на неговия живот, първата му проява пред публика е на 4-годишна възраст, като ученик на проф. Панка Пелишек (българска пианистка от чешки произход).
На 11-годишна възраст, Венцислав Янков заедно със своя брат Любомир Янсов - известен цигулар, получават от българското министерство на просвещението стипендия, с която заминават да учат в музикалната консерватория в Берлин. На 16 години, с огромни отличия завършва Берлинската консерватория в класа на проф. Мартинсен – друго голямо име, споменавано с респект в света на музиката", разказа д-р Надежда Тодоровска.
Професионалната кариера на пианиста Венцислав Янков продължава в София, като солист на българската филхармония, до заветния конкурс в Париж, на който се явява поканен от Маргарита Лонг. След като го чува на един конкурс в Женева, тя го кани в Париж да взима от нея напълно безплатни уроци, като е имала школа, в която е обучавала такива изключителни таланти.
"На практика, през 1949 година когато той се явява на конкурса е имало две първи награди, напълно равностойни – едната е на италианеца Алдо Чиколини.
След бурните овации и аплодисменти на публиката, която не оставя българския пианист да слезе от сцената журито, в което е и Маргарита Лонг решава, че за първи път ще даде две първи награди, напълно равностойни", разкри още д-р Надежда Тодоровска.
"В днешно време, когато нещата около нас толкова се объркаха, има и доста голямо объркване в ценностната ни система, когато всичко стана еднодневно, вниманието на човек не може да се задържи върху нещо повече от няколко минути, дори секунди. Музиката обаче възражда всеки, който има сетивата да я усети. В едно изпълнение на Венцислав Янков независимо от това, което свири – дали ще е Бах, Бетовен, Дебюси, Равел, той учейки от Маргарита Лонг как се свирят, предаваше на своите ученици, на които той е професор. Преподавал е освен в консерваторията на Маргарита Лонг и 20 години в Парижката национална консерватория. Много негови студенти днес са големи професори, изпълнители и с огромен респект се отнесоха към мен, когато се обърнах за съдействие при създаването на фондация "Венцислав Янков", изтъкна д-р Тодоровска.
Тя допълни, че България отдава своята почит към Венцислав Янков за целия му принос в това, да прославя страната ни където и да отиде. Венцислав Янков е Доктор Хонорис кауза в Българската държавна консерватория и носител на орден "Стара планина" I степен. През 2023 година фондацията провежда първият конкурс за млади пианисти носещ името на Венцислав Янков в София, излъчват се три стипендии – за възрастова група от 18 до 22 години, от 13 до 17 години, а третата стипендия се определя от самата публика, която гласува на място на кого да бъде присъдена тя.
"На концерта, който ни събира на 18 септември, сряда, от 18 часа, в концертната зала Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров" са избрани четирима млади пианисти, които ще свирят с Оркестъра на "Софийски солисти" под диригентството на Маестро Константин Добройков. Те са избрани от майсторския клас на един от учениците на Венцислав Янков – Франсоа Шаплан и на Людмил Ангелов, разкри още д-р Надя Тодоровска.
Повече подробности за предстоящия концерт и програмата му, чуйте в разговора на Лили Големинова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно