Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ивайло Хлебаров, "За Земята":

Данните за чистотата на въздуха трябва да бъдат коректно взети от правилните места

Ивайло Хлебаров
Снимка: За Земята

Нови, по-строги правила за качеството на атмосферния въздух влизат в сила в Европейския съюз, след като Съветът по околна среда окончателно прие новата директива. Мярката има за цел да постигне нулево замърсяване на въздуха в Европа най-късно до 2050 г.

За да бъде по-ефективен контролът, ще се взимат проби за качеството на въздуха от повече места в градовете. С новите разпоредби се очаква фрагментираните понастоящем индекси за качество на въздуха в ЕС да бъдат сравними, ясни и публично достъпни.

“През последните години всички сме свидетели на това как има замърсяване в различни части на страната и по какъв начин различните институции - било то национални, като Изпълнителна агенция или Министерство на околната среда и водите, или Общини, по какъв начин комуникират тези проблеми”, казва Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" в Сдружение "За Земята".

В София има една система за известяване, която е на страницата на Столичната община, в Пловдив има друга в трета община - трета. Тази разнородност е не само в България, има я и на други места в Европа.

Неслучайно Европейската комисия въведе преди няколко години един европейски индекс за качеството на въздуха, чиято цел беше, взимайки информация от измервателните станции на всяка държава, да показват един единствен индекс, който да дава информация за моментното качество на въздуха, както и препоръки за съответните групи граждани, какво би било влиянието на въздуха върху тях и какво да предприемат, коментира той.  

Нещата, които влизат в обновената директива, са заради новите научни данни за влиянието на мръсния въздух върху здравето на хората и това, че оказват силно негативен ефект при много по-малки отклонения в нормите.

Хлебаров разказа и че през годините са водили много дела заради ограничения достъп до информация. По думите му, от МОСВ и Изпълнителната агенция са разполагали от години с информацията, която от Сдружение “За Земята” изведоха миналата седмица. “Те я знаят много добре, въпросът е, че не я направиха публична и не направиха нищо по отношение на това да поправят грешките, които са открити”, коментира той.

Според замесените институции, от Сдружението не са били коректни, но Хлебаров заяви, че не е работа на “За Земята” да прави измервания за чистотата на въздуха, а на въпросните институции и те трябва да оперират така със системата, че тя да прави замервания на най-замърсените места и тези данни да бъдат освен коректно взети и представителни, това означава не само да бъдат коректно събрани данните, но и от правилните места.

По думите му, за да се отчете замърсяването от трафика в даден град, е задължително да има станции, които да измерват замърсяванията от този трафик. В София има две такива. Основното изискване е тези станции да бъдат на до 10 м. от бордюра на пътното платно, а в София те се намират в двора на НИМХ и в двора на Изпълнителната агенция в Павлово.       

“Когато мерите далеч от пътното платно, тогава мерите много ниски концентрации на азотен диоксид, а той, особено в София, се дължи до голяма степен на автомобилния трафик и най-вече на дизела”.   

Чуйте целия разговор на Лъчезар Христов в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елисавета Станчева

Да намерим времето на нашата свобода

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..

публикувано на 18.05.25 в 11:49
Три тенора…и още нещо с Михаил Михайлов и Юрий Николов

Три тенора…и още нещо: "непрекъснато си помагаме и предизвикваме!"

Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...

публикувано на 18.05.25 в 11:07

Като засвири оркестър в града, значи идва празник

Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..

публикувано на 18.05.25 в 10:21

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15