“Тази изложба проследява отраженията, които европейски художествени направления оставят върху българското художествено изкуство от Освобождението до средата на ХХ век.
Това е основният акцент на изложбата, т.е. когато след Освобождението младото българско изкуство започва да се формира, излизайки от лоното на късновъзрожденската традиция, към кои направления се ориентират българските художници, какво в тях ги привлича, какви са пътищата, по които тези направления проникват в българското изкуство и как българските художници и младото българско изкуство всъщност се съпоставят и съизмерват с европейския модел. 
Това беше основната цел при проучването на художествения материал, който е представен в изложбата", обяснява Любен Домозетски, изкуствовед и куратор на експозицията.
По думите му, в изложбата са се появили много знакови творби и интересни автори, както и далеч по-слабо познати произведения и автори, за които дори той познава слабо. “Оформи се една доста сложна и преплетена от връзки между имена, художествени центрове, тенденции, направления, произведения, съдби”, допълва Домозетски.
Изложбата е огромна като количество произведения и автори, но основното послание е свързано с това какво е възприятието на българските художници относно европейския опит и модел в периода от края на XIX и първата половина на ХХ век.
В експозицията могат да бъдат проследени и различните тенденции в българската живопис. Първата е преминаването от късновъзрожденското изкуство към светското изкуство, обяснява кураторът на изложбата и допълва, че това е била много радикална промяна. По-късно проникват и нови направления като импресионизъм и експресионизъм, които са свързани със стремежа за предаване на състояние.
Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство.
В експозицията могат да се видят творби на Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др.
Чуйте целия увлекателен разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.
През следващото денонощие ще се задържи облачно. Почти в цялата страна ще вали дъжд, съобщиха от НИМХ. Обилни и продължителни ще са валежите в западните, южните и централните части от страната. На места и в Източна България ще вали дъжд, придружен с гръмотевици. В повечето райони ще духа умерен източен вятър. Минималните температури ще бъдат между 4° и..
В деня на представянето на книгата "Литературната журналистика в България" , във "Форум" като коментатор гостува един от авторите в изданието – политологът доц. Иво Инджов . Водещият Лъчезар Христов предложи темите, а доц. Инджов прие и разсъждава по: Блокада на парламента и кратки сблъсъци с полицията. Хиляди протестираха срещу Бюджет..
Актуалната ситуация във ВиК сектора; приоритетите за следващия бизнес план на "Софийска вода", планираните инвестиции с акцент върху развитието на проекта за мини ВЕЦ-ове в столицата и как въвеждането на еврото в България ще се отрази на клиентите – тези теми бяха дискутирани в годишната среща разговор с мениджмънта на компанията...
"Нашите деца, нашата отговорност: (не)поправимото в очакване на работещи решения." Под този наслов фондация "Лъчезар Цоцорков" представи данни от национално представително проучване за нагласите на българите към насилието над и сред децата . Целта на инициативата е провеждане на дългосрочна информационна кампания, посветена на преодоляването..
На 1 декември Академията за мода ще връчи годишните си награди "Златна игла", с които отличава най-добрите български дизайнери и модни творци, както и най-добрите постижения на световни имена в лайфстайла и модния бизнес. “Естествено, че вълненията (за гала вечерта) продължават. Те няма да спрат и след като мине кулминацията по награждаването, тъй..
За втори път Столичният общински съвет (СОС) отхвърли предложената от кмета Васил Терзиев нова структура на общинската администрация. Макар да бяха направени изменения в първоначално изготвения вариант, сегашният отново не получи нужното одобрение както в комисии, така и на днешното заседание на общинските съветници. Кметът Терзиев..
Над 700 рекламни карета и страници от вестници и списания, както и киноплакати, са представени в изложбата "Кинореклама в България 1920–1940", която беше открита на 26 ноември в Дома на киното в София. Разнообразните подходи, чрез които разпространителите, собствениците на кина и продуцентите от периода популяризират филмите си и привличат публика в..