Историята на чадъра е много стара, изобретяването му крие хилядолетия назад във времето и по исторически данни два древни народа си оспорват първенството за неговото използване. Това са египтяните и китайците, според д-р Вълев.
Има и косвени данни за използване на листа на широколистни растения за предпазване както от дъжд, така и от силното слънце.
Затова и съществуват два вида чадъри – за дъжд и за сянка, отбелязва етнологът.
Слънцезащитният чадър обикновено е изработван от копринен или памучен плат, украсен с дантели, кадифе, бродерия и/или апликации, което подсказва, че слънцезащитните чадъри са използвани предимно от жените. Не е било прието мъже да използват подобни аксесоари в своето всекидневие.
Било нормално слънцезащитни чадъри да се използват по време на различни процесии, официални церемонии и ритуални практики, особено в кралските дворове и в католическата църква.
Колкото до чадърите за дъжд – те били доста по-семпли и груби на вид като обичайните материали, използвани за тяхната направа, са дървени пръти или такива от китова кост с платнено куполче отгоре, покрито обикновено с восък, за да не проникват дъждовните капки. Но и тези чадъри били използвани предимно от дамите.
Именно дъждът е “виновникът“ за появата на чадърите такива, каквито ги познаваме днес, смята д-р Вълев.
В т.нар. традиционен, прединдустриален период българинът е бил подвластен на много суеверия, а дори в известна степен може да кажем и на изкривени представи за света, който го заобикаля.
Според етнолога, това е напълно нормално предвид ниската степен на образованост сред по-голямата част от народа ни, който оформя своя светоглед не върху рационални научни открития, а въз основа на древни митове, фолклорни приказки и на мистични практики.
Въпреки това, от дистанцията на времето все пак може да твърдим, че той не е бил суеверно сляп за това какво става около него и много практично е организирал всекидневието си. Т.е. макар и в някаква степен мистик, българинът е бил и практик, посочи още Илия Вълев. Нашите предци са били напълно наясно, че дъждът е много важен за осигуряването на така необходимата влага за всички растителни посеви по ниви, ливади и градини.
Поверието, че ако вали в ден, който е важен за вас, ще ви върви по вода и ще е на късмет, се свързва с очистителната сила на водата. Тя е един от основните елементи в природата и на практика присъства в почти всички очистителни и посветителни ритуали, включително в християнското кръщение, посочи етнологът.
"Колкото до суеверията за чадърите, познаваме такива и в наши дни, като например “Не отваряй чадър вкъщи, защото е на лошо“. Те са сравнително ново явление в българската култура, защото и чадърите са нов елемент от облеклото и аксесоарите на българите, проникнали първоначално в селищата от градски тип под влиянието на западноевропейската култура. Под ново явление имам предвид и това, че чадърите и всичко свързано с тях проникват бавно и полека с процеса на индустриализацията на страната и отварянето на българина към света, т.е. от средата на XIX век насам", разкри той.
До към средата на XVIII век за предпазване от дъжд мъжете предимно използвали широки наметала с качулки. Синтетичните, полиестерни чадъри, които познаваме днес, са доста по-късно изработени, уточни д-р Вълев. Датировката на тяхното производство е от средата на XX век, но тогава чадърът е и вече масово използван аксесоар, както в женското, така и в мъжкото облекло.
По думите на етнолога, именно оттогава у нас настъпват бавни, но революционни културни процеси, които променят драстично, както бита на обикновения човек, така и целия обществен живот в т. ч. стила и начина на обличане на българите.
Чуйте още разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите, които кметът Васил Терзиев е заложил в своята „Визияза Витоша“ . Петте ключови елемента на..