За пръв път българските граждани избират свои народни представители през зимата на 1878-1879 година. Според регламента на Берлинския договор тези първи депутати са били призвани да съставят основния закон на страната, припомни в ефира на БНР-Радио София проф. д.и.н. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Макар и със зърна боб и царевица българите са се опитали да влязат в традицията на историческото гласуване.
От този момент насам, независимо от формата на управление – автократично, демократично или тоталитарно, никой не смее да управлява България без изборен процес и легитимиране на властта с гласуване.
По думите на историка, навремето в ден на избори много хора са били готови на всичко в името на по-добър изборен резултат. Почти винаги има някакъв локален или национален скандал. Прилагало се е и насилие. Армията се е смятала за гарант за демократичен избор, дори се е злоупотребявало с това.
"В началото на ХХ век изборите от 1901 г. завършват с девет трупа, но всички вестници пишат, че това са най-демократичните избори в българската история – коментира проф. Палангурски. – Колкото до това какво се прави и как се говори в парламента – тук вече сравнението не е в полза на съвременните ни политици. Имало е политическо противодействие, но тогава лидерите са действали с такт и познаване на фактите, подготвяли са се добре и са държали дълги и обосновани речи. За съжаление дебатите по законопроектите през последните 20 години са трагични. Някога политиците ни имаха известен срам. Повече от два парламентарни избора в рамките на една календарна година не сме допускали в нашата история."
Проф. Палангурски припомни какви фигури за работили и са били председатели на българския парламент в началото на миналия век – Петко Славейков, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Драган Цанков и други.
Историкът подчерта, че не може в политиката да се влезе с взлом, трябва да се израства бавно и полека. Човек трябва да е обществено познат и ако човек е с качества, бързо ще напредне.
"Кризи е дал бог на България всякакви. И тогава е имало популизъм. Но е имало и политически лидери, които са поемали отговорност, намирали са решаващата формула", допълни още историкът.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност