Професионални браншови организации в архитектурно-строителния сектор поискаха министърът на околната реда и водите инж. Петър Димитров да отмени свое указателно писмо от 18 септември т.г., с което се изисква за всички инвестиционни проекти да се прави преценка дали е необходима Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).
Документът на практика изисква да се направи оценка или преценка за въздействие на околната среда за всички строителни дейности, независимо дали попадат в защитена зона или територия. Според Координационния съвет на браншовите организации в архитектурно-строителния сектор потърпевш ще е не само бизнесът, но и обикновените граждани, които са решили да си направят например лятна кухня или външна тоалетна.
Спорният документ е изготвен заради прилагане на европейска директива, но без да се отчетат сега действащите нормативни актове и законодателна рамка, които така или иначе регулират процесите у нас.
Недоволство срещу указателното писмо вече изразяват и главни архитекти на български общини, каза проф. д-р арх. Борислав Борисов, зам.-председател на Камара на архитектите в България (КАБ):
"Стигнало се е до недоразумение и то трябва час по-скоро да бъде отстранено. Поставя се изискване за всички видове инвестиционни инициативи за де преценява дали е нужда оценка за въздействие върху околната среда. Бих казал, че това е недопустимо. Това го няма никъде по света. Не е нормално, не е коректно."
Инж. Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) в България посочи, че писмото на еко министъра е направен без да се позиционира в сега действащата законова рамка, като регионалните инспекции по околната среда, които и в момента работят с намален административен капацитет и бавят преписки, ще бъдат натоварени още повече:
"Има десетки хиляди преписки. Трябва ли допълнително да се натоварват служителите за всяка ограда, тоалетна или павилион? Така ли ще опазваме околната среда? Досега за елементарна преписка трябват 6 месеца, сега ще чакаме година и половина. От това губи обществото. Има ли административна тежест, веднага се появява корупция."
От бранша ще потърсят съдействие по казуса от президента Румен Радев и от националния омбудсман.
Сигурна съм, че всички са чували името на Найден Геров: възрожденец, писател, езиковед и фолклорист. Делото на неговия живот е „Речник на българския език“. А жената на неговия живот е Мария, също от сой. Потомка на рода Пулиеви и Евлоги и Христо Георгиеви, сродена с даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Т я също блести със собствена светлина..
Лора Младенова oт „Невидими животни” за благотворителния концерт-протест срещу насилието над животни , събиращ българските изпълнители на Благотворителен концерт-протест срещу насилието над животни събира българските изпълнители на 18 май от 18:00 часа в Концертната зала на Военния клуб в София с вход свободен: "Идеята дойде от певицата Тина, към..
Славея Сурчева ни кани на поредната „Нощ на музеите“ в НВИМ с атрактивна програма и вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция. В късните часове на деня посетителите ще имат възможността да разгледат една от най-богатите музейни колекции в страната и да съхранят този спомен със селфи в специално обособен за целта кът. Екипът..
В края на работната седмица коментаторите във "Форум" – политолозите Георги Киряков и Светлин Тачев, се спряха на следните теми за разсъждания и дискусия: "Локалите" "Къде са родителите! Къде са органите на реда? Къде е контролът? Този феномен, този псевдобунт е резултат от безпътица. Това не е игра, а социален и психологически проблем...
В предаването "Ритъмът на столицата" поставяме акцент върху демографския профил на работната сила в България с проф. Кремена Маринова от Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН. Тя разгледа тенденциите в развитието на 5 ключови демографски параметри на работната сила през периода 2016-2023 г. През целия период..
Факултетът по масови комуникации и журналистика стана на 50 години и продължава да бъде символ на отговорност и развитие. “Това е една от най-старите специалности на Софийския университет. Много дълго време СУ беше единствената академична институция, която обучаваше журналисти. По-късно влезе и специалността “Връзки с обществеността”, малко след..
Стопанският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отбелязва 35 години от своето възстановяване. Днес той е сред утвърдените и признати бизнес училища на световната карта, водещо учебно заведение в областта на икономиката и управлението, подготвяйки поколения успешни професионалисти и лидери. "Успехите дотук са естествен..