Историята разказва, че той е в Париж, когато чува, че стената бива разрушавана, спонтанно се качва на самолета за Берлин, отива до стената, застава сред отломките до „Чекпойнт Чарли“ и започва да свири Бах. Около него се събират хора, музиката се носи като символ на свободата, великото музикално наследство на Европа трепти във въздуха, а кадрите обикалят света.
Тази вечер, на същата тази дата 35 години по-късно, в 19 часа музиката на великия немски композитор ще прозвучи в София пред парче от Берлинската стена в изпълнение на изтъкнатият български виолончелист Анатоли Кръстев. Една отворена покана към всички софиянци, българи, европейци и граждани на света да си припомнят и съпреживеят онзи момент на свобода, надежда и духовна връзка между различни държави и култури.
Събитието е част от фестивала за европейска солидарност „Стени“.
"Към мен се обърнаха проф. Александър Кьосев и поетът Кирил Василев и дори и не помислих да откажа. Идеята много ме ентусиазира. Името на Ростропович е респектиращо. Аз си спомних за много неща от неговия живот, които го принудиха навремето на напусне Съветския съюз, и то по начина, по който ставаше всичко тогава – той и съпругата му Галина Вишневская бяха психически малтретирани, концертите му биваха отменяни буквално минути преди началото, когато той вече е бил облечен и готова за сцената" – разказа за БНР-Радио София проф. Анатоли Кръстев. Той самият се е опитал да се срещне с Ростропович, когато е в Москва през 1971-ва, но тогава Ростропович вече е напуснал Московската консерватория.
"Това става след историята с „Архипелага Гулаг“ на Солженицин. Това са все истории, които отекват и днес. Целият този абсурд, на който бяхме подложени."
Чуйте цялото интервю на Лили Големинова с проф. Анатоли Кръстев и ще научите как той е преминал стената (докато още си е била издигната) и след това… се е върнал обратно; за това как виолончелото респектира околните; защо Ростропович е можел да свири на този студ в онзи ноември, за въпросите и отговорите между него и Ойстрах и още много от предисторията на това, което се случило тогава и ще бъде припомнено днес с универсалния език на музиката.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..