Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бах срещу стената – 35 години по-късно с проф. Анатоли Кръстев

Снимка: culturecenter-su.org

Има един момент от падането на Берлинската стена през ноември 1989 г., който е особено затрогващ и символичен – моментът, в който знаменитият руски виолончелист Мстислав Ростропович изпълнява сюитите за соло виолончело на Йохан Себастиан Бах.

Историята разказва, че той е в Париж, когато чува, че стената бива разрушавана, спонтанно се качва на самолета за Берлин, отива до стената, застава сред отломките до „Чекпойнт Чарли“ и започва да свири Бах. Около него се събират хора, музиката се носи като символ на свободата, великото музикално наследство на Европа трепти във въздуха, а кадрите обикалят света.

Тази вечер, на същата тази дата 35 години по-късно, в 19 часа музиката на великия немски композитор ще прозвучи в София пред парче от Берлинската стена в изпълнение на изтъкнатият български виолончелист Анатоли Кръстев. Една отворена покана към всички софиянци, българи, европейци и граждани на света да си припомнят и съпреживеят онзи момент на свобода, надежда и духовна връзка между различни държави и култури.
Събитието е част от фестивала за европейска солидарност „Стени“.

"Към мен се обърнаха проф. Александър Кьосев и поетът Кирил Василев и дори и не помислих да откажа. Идеята много ме ентусиазира. Името на Ростропович е респектиращо. Аз си спомних за много неща от неговия живот, които го принудиха навремето на напусне Съветския съюз, и то по начина, по който ставаше всичко тогава – той и съпругата му Галина Вишневская бяха психически малтретирани, концертите му биваха отменяни буквално минути преди началото, когато той вече е бил облечен и готова за сцената" – разказа за БНР-Радио София проф. Анатоли Кръстев. Той самият се е опитал да се срещне с Ростропович, когато е в Москва през 1971-ва, но тогава Ростропович вече е напуснал Московската консерватория.
"Това става след историята с „Архипелага Гулаг“ на Солженицин. Това са все истории, които отекват и днес. Целият този абсурд, на който бяхме подложени."

Чуйте цялото интервю на Лили Големинова с проф. Анатоли Кръстев и ще научите как той е преминал стената (докато още си е била издигната) и след това… се е върнал обратно; за това как виолончелото респектира околните; защо Ростропович е можел да свири на този студ в онзи ноември, за въпросите и отговорите между него и Ойстрах и още много от предисторията на това, което се случило тогава и ще бъде припомнено днес с универсалния език на музиката.

  • Анатоли Кръстев завършва Консерваторията в Тунис при Гвидо Еврайт и Националната музикална академия в София  в класа на проф. Велко Карастоянов ). Специализира при Андре Навара и Янош Щаркер. От 1972 година преподава в Музикалната академия, където е професор.
    Негови възпитаници са концертиращи виолончелисти, концертмайстори  и оркестранти в престижни оркестри, както и преподаватели във висши музикални училища и университети по света. Изнася майсторски класове във Франция, Англия, Белгия, САЩ, Корея, Гърция, Португалия, Бразилия и др. Той е почетен президент на Академията за млади таланти в Марсилия, член е на жури в редица международни конкурси.
По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15