Целта на научната среща е да се усъвършенстват уменията на лекарите от първичната и специализираната медицина в областта на детската офталмология.
Все повече деца, не само в България, но и в световен мащаб, имат нарушения в зрението, каза пред Радио София проф. д-р Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика.
"Това е пряко отражение на съвременния начин на живот. За щастие разполагаме със съвременна апаратура, която ни позволява още в най-ранните етапи, още след раждането на децата, ние да ги консултираме, да ги проследяваме и в случай на необходимост да предписваме съответното лечение", посочи проф. Оскар.
По думите му, не са малко и случаите, в които децата биват консултирани късно, което затруднява лечението. Затова той препоръчва, общопрактикуващите лекари и педиатрите максимално рано да насочват децата за консултация с очен специалист.
"Това е важно особено, когато има някакви симптоми като често мигане, когато детето гледа от прекалено близо, търка си очите или ги криви. Това са алармиращи симптоми, които изискват своевременна намеса и консултация с очен специалист", съветва проф. д-р Александър Оскар.
Той препоръчва децата до 7-годишна възраст да не използват мобилни дигитални устройства. Това често е невъзможно, тъй като децата няма как да бъдат изолирани от света, в който живеем, казва проф. Оскар.
"Затова трябва да има баланс. Повече от 10 минути употреба на мобилно устройство, създава предпоставки за развитие на зрителни проблеми – късогледство, страбизъм. Трябва да се внимава и да не забравяме, че дигиталните устройства влияят както на зрителната система, така и на нервно-психичното развитие на децата", посочи ръководителят на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София.
Той добави, че целта на предстоящия Национален симпозиум е да се обърне внимание на ранното диагностициране на зрителните проблеми при децата, тъй като те са социално значими. Например, мързеливото око засяга до 5% от децата в общата популация.
"Страбизмът, късогледството също засяга голяма част от децата. Да не забравяме, че има заболявания, които крият сериозен риск както за загуба на зрението, така и за живота на децата", каза проф. д-р Александър Оскар.
По думите му, в момента се работи в посока да бъде продължена скрининговата програма, чрез която през миналата година офталмолози прегледаха първокласниците от общинските училища в София.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно