Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Многоликият Милен Кукошаров и колко е важно творците да общуват помежду си

2
Милен Кукошаров
Снимка: фб Милен Кукошаров

За Милен Кукошаров времената са интересни. И плодотворни. Един от най-широкоспектърните пианисти на българската сцена, той се налага все повече като запомнящо се присъствие и в джаза (където участва в многобройни съвместни проекти с Вили Стоянов – и като пианист, и като аранжор, и като композитор, и с Марина Господинова и Златните години на джаза, и с елегантната джаз певица Даниела Белчева); и в програмата, която имат с Веселин Веселинов – Еко, и все повече в посока съвременната класическа музика – с ХРомантичната рапсодия, която създаде по поръчка на Донка Ангъчева, българската пианистка, живееща във Виена, и в театъра, където има създадена музика за има-няма 30 постановки:


Именно от там започна разговора ни в „Радиокафе“, от последната премиера, за която Милен пише музиката – става дума за „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолд Брехт под режисурата на Стоян Радев на сцената на Сатиричния театър. За доверието, което се изгражда в съвместната работа между представителите на различните изкуства, които са част от едно театрално представление.

Музиката може да свърши страхотна работа за театъра като подсъзнателно въздействие и повеждане на публиката, в която режисьорският екип желае. Разбира се, в много моменти театралната музика има своя приложен характер, но това, което споменах е по-интересната част… Понатрупах вече опит, изградил съм сетива за театъра и вече не го възприемам за нещо различно – вече възприемам театъра като своя втора къща“ – споделя Милен Кукошаров и добавя с усмивка, че „в театъра няма саундчек, няма свирене, има само творческа работа с подизпълнители“.

С Милен е интересно да се разговаря. Цитира с лекота и на място Стравински и Ленард Бърнстейн, разказва как Енио Мориконе с музиката си променя жанра уестърн в киното и на него се дължи голяма част от успеха на Серджо Леоне.

Отскоро Милен Кукошаров е приет за член на Съюза на българските композитори. „Надявам се това да доведе до повече творчество при мен, както и отговорност, като си представя какви колоси в българската музика са създавали и членували в този съюз. Другото, на което се надявам, е общуването с други композитори, да говорим разпалено за музика“ – казва пианистът, който композира. „Композиторската работа е самотна дейност, изпълнена със непрестанни съмнения – дали ти се получава това, което пишеш, какво налага да го има – тези съмнения се разсейват в общуването с колеги“.

Тази неделя, на 17 ноември в 11 часа, Милен Кукошаров ще участва в концерта - матине от поредицата „Салон на музите“ във Военния клуб. „Това е една чудесна идея на оперната певица Светлана Иванова, която подкрепям от сърце“ – подчертава той. Концертът е под мотото ИЗВОР и е изцяло с българска музика. Самият Милен Кукошаров ще свири в няколко пиеси заедно с Веселин Веселинов – Еко от общия им проект и (най-вероятно) ще изпълни спомената ХРомантична фантазия.


По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15