Антимикробната лекарствена резистентност представлява огромно предизвикателство в глобален мащаб. Според СЗО антибиотичната резистентност е огромна заплаха, допринасяща за смъртта на 5 млн. души годишно. При този темп на разпространение ще достигне до 10 млн. през 2050 г., с което ще надмине смъртността от онкологични заболявания и ще струва над 100 трилиона долара на световната икономика. След началото на пандемията от Covid-19, опасенията са, че тези нива ще се достигнат още през 2030 г., коментира доц. д-р Росица Вачева - Добревска, Председател на Българската Асоциация за превенция и контрол на инфекциите БУЛНОЗО.
По думите ѝ всяка година в ЕС близо 4 млн. пациенти придобиват инфекции в лечебните заведения и приблизително 37 хил. от тях са с летален край, като директна последица от тези инфекции. Това се дължи на непрекъснато нарастване на неразумна употреба на антимикробни лекарствени средства, липса на нови антибиотици и резистентност на самите бактерии към съществуващите лекарства. 
В България се извършва непрекъснат надзор на антибиотичната резистентност с националната система за надзор БулСТАР освен това страната ни участва и в надзора на антибиотичната резистентност на Европейския център по контрол на болестите в Стокхолм. За Европа може да се каже, че в северните и западните части резистентността (към един от причинителите на пневмонии) е под 1%, докато в 33% от страните се съобщава за резистентност над 25%, а в страни като Беларус, Грузия, Гърция, Молдова - над 50%.
“За нашата страна, през 2017 г. сме имали 12.4% инвазивни изолати от тези мултирезистентни бактерии, докато през 2020 г. стават 28%, а през 2021 г. вече са 46%”, коментира тя. При друг причинител на тежки и смъртоносни инфекции, резистентността към карбапенеми в България е в групата между 25 и 50%, което е доста високо и над средноевропейските нива.
По данни на нашата Национална система за надзор на резистентността ПУЛСТАР, процентът на резистентни клепсели (става дума за бактерията Klebsiella pneumoniae , причиняваща пневмонии - бел. ред.) расте тревожно от 9.7% през 2018 г. до 19% през 2021 г., казва още доц. д-р Вачева.
Причината за този ръст на резистентността е неправилното лечение с антибиотици, както и самолечението с такива, което обаче вече е ограничено с влизането в сила на електронните рецепти. По думите на доц. Вачева антибиотици трябва да се предписват след направено микробиологично изследване, за да се изясни кой е причинителят и каква е неговата резистентност и така да се избере най-подходящият антибиотик за лечение.
Още за мерките за намаляване на резистентността към антибиотиците, чуйте в разговора с доц. д.р Росица Вачева в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност