Стресът на българските журналисти е над здравословния за професията

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се до прегряване в професията (бърнаут).

Това показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) за медийната свобода в страната.

Анализът, чийто автор е д-р Илия Вълков, се базира и на анкета, в която са участвали анонимно общо 206 души - журналисти, редактори, медийни експерти.

Факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите са немалко, отбеляза пред БНР-Радио София журналистът от БНР Илия Вълков, автор на анализа, член на УС на АЕЖ-България и преподавател в УНСС. Сред тях е професионалната среда, отговорностите, натискът от различни посоки и естество (икономически, политически), регулациите, стандартите, сроковете, липсата на фиксирано работно време, отразяване на тежки и драматични събития и теми.

По психическо натоварване Вълков сравни журналистите с лекарите: "Може би не лекуват и не спасяват хора като медиците, но можем да кажем, че оздравяваме демокрацията".

Авторът на анализа отбеляза още, че по-младите журналисти сякаш са малко по-твърди при посрещането и понасянето на стреса, но от друга страна, "медийната месомелачка" кара много от тях бърза да напуснат.

"От една страна се забелязва политизация на медиите, от друга – медиизация на политическото пространство. Някои журналисти стават политици, депутати. Хора от политиката пък стават водещи по телевизия, на подкаст или имат Ютюб канал. Има тв проекти на партии, които спряха да функционират", коментира Вълков.
По думите му голяма част от политиците отказват да дават интервюта. Практиката на фейсбук изявления възпрепятства възможността за задаване на въпроси, от които се вълнуват гражданите.

"Изследването не дели медиите на части и обществени – каза още Илия Вълков. – И все пак в обществените като че има повече свобода за честна и открита журналистика."

Чуйте разговора на Данаил Конов.