Тя има 20-годишна консултативна и психотерапевтична практика в работа с хора с травматичен опит, деца и семейства в риск и е първият координатор на националната телефонна линия 0800 1 8676, която от 27 години работи с жертви на насилие. Най-честите обаждания са свързани именно с домашно и сексуално насилие.
"Линията става все по-популярна и все по-използвана, доколкото тя е конфиденциална и анонимна. Функционира денонощно, а в момента работи с подкрепата на Фонда към Министерски съвет за подкрепа на жертви на домашно насилие", обясни Катя Кръстанова-Караиванова.
Тя добави, че половината от страната все още не е обхваната от консултативни услуги и подслони за жертва на домашно насилие.
"Всички жертви на насилие изпитват едни и същи аналогични чувства. Те са чувство на срам, което е породено от обществените нагласи, че ти като си допуснал да станеш жертва на насилие, ти си си виновен. Това е другата голяма тема - вината, която се вменява от обществото и от извършителите на насилие. Безспорно има и огромен страх. Те се страхуват да търсят помощ, защото много често извършителите ги заплашват", обясни Катя Кръстанова-Караиванова.
По повод последния случай на насилие в столичен мол, тя добави, че във фондация "Анимус" работят с деца, жертва на всички форми на насилие.
"Работим и с децата, и с родителите. В някои от случаите имаме разпознаване от страна на родителите, че детето е станало обект на агресия в училище или в семейния кръг, когато става дума за сексуално насилие", посочи Катя Кръстанова-Караиванова.
По думите й, децата по-често преминават от жертви към агресори. Според Световната здравна организация занемаряването към детето бива физическо, образователно, здравно и емоционално. Огромният поток от емоционално занемарени деца често се превръщат в агресори, обясни Катя Кръстанова-Караиванова.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Международният проект SAFER прилага иновативен подход към обучение по пътна безопасност за млади хора и овластяване на преживели автомобилни катастрофи и в България. Проектът е базиран на много данни с истории на хора, пострадали или загубили живота си при автомобилна катастрофа, следвайки добър пример от Словения. "В България..
За трета поредна година ще се проведе спортната инициатива “Unirun“ Това е първото студентско бягане в България, което обединява обществото ни около идеята за активен и здравословен начин на живот . Инициативата не само насърчава физическата активност, но и подкрепя значими обществени каузи чрез дарения . Организатор е студентската..
Значителната облачност ще продължи. Ще има превалявания от дъжд, на повече места след обяд и вечерта в Южна България. Очакват се и гръмотевици. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад, който през деня в западната част на Дунавската равнина временно ще се усили. Минималните температури ще бъдат между 4° и 9°, дневните ще се повишат с 2-3..
В средата на седмицата във "Форум" коментаторите Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), спряха вниманието си върху след ните теми: Днешните протести на тема Насилие над деца . Дискусиите преди вота на..
"Пътят на музикантите" (Musicorum Via) е името на съвместна инициатива на Българската академия на науките и Националната музикална академия (НМА). Предстои поредица с поредица от концерти, която започва на 7 април в зала "Проф. Марин Дринов“ на БАН. В рамките на академичната година изявени студенти на Музикалната академия ще представят..
Мнозинството от българите ( 55% ) са готови да дарят свой орган на роднина или близък , ако има животоспасяваща нужда, а 19% отговарят, че не биха го направили. По темата за донорството една трета от българите признават, че изобщо не са запознати , а 34% посочват, че "по-скоро не са запознати". 40 на сто биха се съгласили да дарят..