Той е журналист, преводач и писател. Автор и съавтор е на 5 книги на български и на публикации в сборници и медии в България, Германия, Австрия, Нидерландия, Белгия и други.
"Няколко медийни революции започват с анонса, че предишните медии отмират – печатното слово, вестниците, после радиото, после телевизията, но се оказва, че всичко това оцелява, просто медиите се диверсифицират. Кризата, през която минава нашата професия и медиите – такива, каквито ги познаваме, се дължи на интернет и в частност на бурното навлизане на социалните мрежи и на изкуствения интелект", обясни Андреев.
По думите му, с навлизането на социалните мрежи, "социалната пирамида изглежда се е обърнала". През хилядолетията мнозинството е било водено от елит – аристокрация, политици, учени, писатели, каза той.
"Тези мнозинства през хилядолетията са били безмълвни, а със социалните медии те получиха глас, огласиха се и лека-полека започнаха те да водят, според своя вкус и разбиране, политиците, в случая и медиите, които са длъжни да се подчиняват, защото такава е демокрацията, такава е и пазарната икономика", уточни Александър Андреев.
Той добави, че социалните мрежи не са медии, те са платформи за общуване.
"Фалшивите новини в социалните мрежи се разпространяват 10 пъти по-бързо от нормалните новини. На обществените медии им плащат, за да разпространяват истинските новини. Данъкоплатците плащат пари, за да информират обществените медии правилно и коректно", каза Александър Андреев.
По думите му, можем да се доберем до истината и до обективната информация като следваме няколко правила.
"Първо – да консумираме единствено такива медии, в чиято обективност, правдивост и достоверност сме убедени. Това все още са обществените медии, в по-голямата част от Европейския съюз. Утвърдените печатни издания като The Guardian, Le Figaro, да не ги изброявам. Медийната хигиена изисква да следиш медиите, от които се информираш, да засичаш източниците, включително и когато се информираш от социалните мрежи, можеш да провериш една предполагаема новина откъде произхожда", посочи Александър Андреев.
Още подробности за медийната среда в България можете да чуете в звуковия файл.
Актрисата Кристина Верославова е организатор на посещението на най-известната актьорска школа в света "Лий Страсбърг" в България , което ще се осъществи за трета поредна година. Училището за актьори търси млади таланти в България, за да ги обучава и помага да се осъществят в актьорската професия, в изкуството, киното, театъра, пърформанса..
Столичната община кани всички жители на София и околните населени места да се включат в Пролетно почистване от 5 до 17 април . Всички желаещи да се включат в предвеликденското почистване ще получат ръкавици и чували, както и подробни инструкции къде да оставят събраните отпадъци от уборките. Заявки за участие се подават към..
"Азбука и история“ е озаглавена изложбата на Държавния културен институт при министъра на външните работи, която се открива днес в Националната библиотека. Проф. д-р Казимир Попконстантинов подчерта, че това което представя изложбата, е от изключителна важност, поради дискусиите по отношение на азбуката ни. "Чрез тази изложба..
Технологично училище " Електронни системи " (ТУЕС) е най-желаното професионално училище в София. То е уникално в много отношения, тук се създават бъдещите ИТ лидери на България. Младите хора излизат от школото като подготвени специалисти и лесно намират реализация в практиката и бизнеса. Това изтъкна пред БНР-Радио София..
Облачността над страната ще се задържи значителна, като по-съществени разкъсвания ще има в часовете преди обяд. В следобедните часове отново на много места ще превали краткотраен дъжд, в отделни райони с гръмотевици. Вятърът временно ще се ориентира от север-североизток, ще е слаб, в източните райони до умерен. Минималните температури ще бъдат..
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Значителна облачност с дъжд
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица