За музикалната памет на наследника на първия оркестър в България разказва един много специален концерт, с който беше отбелязана 70-годишнината от момента, в който Шуменският оркестър получава статут на Държавен културен институт, а диригентът Васил Стефанов го изгражда в професионално отношение, преди да се върне в София и да застане начело на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Днес оркестърът се нарича Симфониета Шумен, негов диригент е шуменецът Славил Димитров, а солисти са Милена Моллова, също видна шуменка и цигуларят Тодор Николаев. Точно пресъздадената програма отпреди 70 години включва Първата симфония и Концерта за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Тази програма бе представена в Шумен тази седмица и предизвика голям емоционален отзвук.
В предаването „Радиокафе“ на Радио София забележителната пианистка, проф. Милена Моллова разказа, че на този първи концерт преди 70 години солисти са били цигуларят Георги Байнов (от Шумен) и Панчо Владигеров (роден в Цюрих, но израснал в Шумен), „който много обичаше да свири своите композиции и тогава беше в силните си години като пианист. Когато ми предложиха да участвам в тази програма, приех с голямо удоволствие. Много пъти съм изпълнявала Третия концерт на Владигеров, той има прекрасни теми на фолклорна основа и хората винаги си пеят на излизане от залата след концерта“.
Шумен е град с впечатляващи културни традиции. Именно там, през 1850 е създаден първият симфоничен оркестър в България от заселилия се там унгарския емигрант Михай Шафран.
"Шумен винаги е бил отворен към изкуството. Тук Добри Войников поставя първите театрални постановки, тук е създаден първият оркестър, който дава основата за бъдещото развитие. Имат афинитет в Шумен към класическата музика. Искам да кажа и друго - българските оркестри напоследък имат странна съдба, намаляват ги, увеличават ги, закриват ги, но всички искат да имат свой оркестър – голям, малък, какъвто и да е. Знаете ли, един от големите проблеми на зимните концерти в България е, че свирим в студени зали. Но това не ни е спирало – нито нас, нито публиката. Музиката е жизненоважна необходимост – трябва да го знаем, да го разпространяваме и да го култивираме", каза проф. Моллова.
Милена Моллова има изключителна кариера на концертиращ пианист, която продължава вече над 70 години, с награди от най-престижните клавирни конкурси в света като "Чайковски", "Бетовен", конкурса на немската телевизия ARD. Дългогодишен професор по пиано в Националната музикална академия в София, а след това завежда музикалния департамент на Нов български университет.
Повече за спомените й от Шумен, когато е била малка и за първата й учителка Павла Жекова, можете да чуете в звуковия файл.
Кристиян Александров днес е част от музикалната сцена на канадския град Ванкувър, който се намира на едни линия с прочутия си с алтернативните рок банди (и не само) Сиатъл. Но е роден в София. Завършил е Музикалното училище в София с пиано (+перкусии). Там най-добрият му е приятел е друг пианист, Ясен Велчев (Акага и Те). В неговия випуск са „и..
Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов , кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Разкъсана облачност
Ясно