Червенофигурната керамика от некропола на Аполония Понтика "разказва" за представите на античните хора

Публикацията, чийто автор е д-р Любава Конова, е посветена на една от най-богатите колекции от антична рисувана керамика в България, която съдържа над 100 съда с фигурална украса от V-ІV в. пр. Хр.

Направен е опит за хипотетична реконструкция на функциите на формите в различни погребални обреди, както и на многопластовата символика на изображенията, които представят божества като Дионис, Афродита, Ерос, Нике, Атина и др., митологични фигури и епизоди, или възпроизвеждат ритуали, изпълнявани по различни поводи.

“Тези разкопки започнаха със сондажни проучвания през 1992 г. заради сигналите, че доста хора проявяват нездравословен “интерес”. Бяха изкопани едни фрагменти - части от червенофигурни кратери (голям съд за смесване на вино с вода). Тогавашният директор Божидар Димитров ги донесе в музея”, коментира д-р Любава Конова.

Целта на проучването тогава е да се установи дали има някакви археологически структури, защото точно на това място не са правени проучвания от 1949 г.  Ценността на самия археологически обект (некрополът) е, че той, за разлика от градската част на Созопол, дава огромен шанс да се проучат тези структури. Това не може да стане с градската част, защото през вековете е застроявана пласт върху пласт.

Върху античният град, който е основан още в края на VII век пр. Хр., се наслагват следи от обитаване до ден днешен и там няма възможност да се проведат разкопки на по-широк фронт, а ако има, те са в рамките на спасителни кампании и са ограничени. Така не може да се получи една цялостна представа, докато некрополът, който заема една доста дълга и голяма плажна ивица (през последните години се установява, че достига почти до Каваците) позволява това да се направи.

Некропол буквално означава град на мъртвите. По начина, по който хората са осъществявали погребението, по предметите, които са поставяли в гробовете или около тях, може да се възстанови една приблизителна картина на техните представи и схващания за отвъдното, за социалната структура, за отношението към жените и децата и пр.

Всичко това може да се “прочете” в самите обредни действия, които са извършвани по време на погребението, но и по това, което е изобразено върху съдовете, поставени в гроба или около него. Обикновено върху рисуваните ликити (тези, върху които има сцени) се представя Ерос, който ние познаваме като божествен персонаж от обкръжението на богинята Афродита и той се свързва с любовта, но оказва се, че поставена в гроба тази фигура придобива друго значение.

“Той обикновено се представя с жени около себе си, които са ангажирани с различни действия - вземат и поставят върху него накити или ги поставят в сандъче. Някои имат тимпан (ударен инструмент), който обозначава, че се извършват някакви ритуални действия. Част от сцените често се свързват със сватбени церемонии".

Това може да е свързано с идеята за брака след смъртта (например, ако млада и неомъжена девойка е починала - да се омъжи след смъртта). Крилатата фигура на Ерос се явява и като водач на мъртвите в отвъдното и приема функцията на Хермес (богът на мъртвите), който води душите на мъртвите. 

Още интересни факти за некропола и артефактите - чуйте в разговора на Боян Бочев с д-р Любава Конова в звуковия файл.