Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Много музиканти имат нужда от музикален мениджър, но не могат да си го позволят

Критични проблеми изправят професионалните музиканти пред сериозни икономически и социални предизвикателства

Марина Василева и Мирена Станева
Снимка: Петя Калнакова

На 5 декември Българската Музикална Асоциация (БМА), с подкрепата на ПРОФОН, представи шокиращи резултати от двугодишно проучване, озаглавено „Картографиране на музикалния сектор в България“. 

Проектът разкрива критични проблеми, които изправят професионалните музиканти в страната пред сериозни икономически и социални предизвикателства. Освен това систематизира данни за сценични пространства, фестивали и финансиращи програми, които могат да бъдат полезни за професионалното развитие на музикантите.

Сред най-тревожните изводи от изследването е фактът, че мнозинството от българските музиканти получават месечни възнаграждения между 1000 и 1500 лв., въпреки дългогодишното си образование и професионален опит, който надхвърля 20 години.

Българска музикална асоциация е организацията, която представлява музикантите изпълнители в страната. Към днешна дата има вече 800 активни членове от всички жанрове. “Това, което правим е застъпничество. Най-грубо казано - опитваме се да запълним липси и дефицити в начина на управление, начина на работа и структуриране на процесите в България, за да създадем по-благоприятна работна среда за нашите членове”, казва Марина Василева - член на УС на Българска музикална асоциация.

“Ние не знаем колко младежи завършват професионални училища по изкуства. Не знаем как се реализират след това на пазара на труда. Не се знае колко след това продължават да работят в оркестри, колко от тях се насочват към друга дейност, свързана с музикална индустрия и колко от тях изобщо спират да се занимават с музика и търсят друга професионална реализация”, казва още Марина Василева.

По думите ѝ, за да оцеляваш финансово, занимавайки се с музика в България, трябва да си над 40-годишен, да работиш на две-четири места, за да осигуриш някакъв финансов минимум. “Абсурдно ниско е заплащането в сектора”, категорична е тя. Това принуждава много хора да преподават и да свирят в оркестър, както и да работят като свободни музиканти в различни проекти.

Най-страшно, според Марина Василева, е при младите, които сега излизат от образователна институция, защото е най-трудно да се реализират на пазара на труда. По думите ѝ, в училище има дефицит на обучението в бизнес частта - маркетинг, мениджмънт, финансови познания, непознаване на данъчно-осигурителната система, предприемачество, а това са неща, които ако искат да са конкурентни, трябва да могат.

В бранша в България много музиканти имат нужда от музикален мениджър, но не могат да си го позволят, въпреки че имат нужда да развият кариерата си, включително и в чужбина, посочва Мирена Станева - изпълнителен директор на Българска музикална асоциация.

Част от проектът включва идентифициране на сценичните пространства в средата. “Голяма част от това картографиране, което извършихме беше, за да съберем информация за наличните сцени, на които могат да се представят музикални продукти. Една доста сложна задача, поради липсата на информация за всякакви източници и която се събира в различни институции дори при регистрацията на частни фирми, които осъществяват такава дейност”, допълва Мирена Станева.          

Още за проблемите, които разкрива картографирането на музикалния сектор у нас, чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл

Мобилното приложение “Музикален гид на сценичните пространства в България” е реалният продукт от двугодишното проучване на Българска музикална асоциация "Картографиране на музикалния сектор в България".

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виктория Катранова

Наздраве за болката и за тъгата

С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо.  Освен..

публикувано на 19.01.25 в 11:28
Златна Костова

Златна Костова: талантът е да имаш нюх

Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..

публикувано на 19.01.25 в 11:06
Ралица Мавродиева

Цьолиакия: болест, която удря социалния живот

Ралица Мавродиева ни обяснява  каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..

публикувано на 19.01.25 в 10:26

Магията е в звукоизвличането

Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..

публикувано на 19.01.25 в 09:57
Иван Симов на технически съвет

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, Първо студио

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..

публикувано на 18.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Велизар Пеев и шоколадената фабрика

Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..

публикувано на 18.01.25 в 15:00
Пейо Яворов и Дора Габе

Адресите на любовта - Любовният триъгълник между Яворов, Дора Габе и Екатерина Ненчева

Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да  вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..

публикувано на 18.01.25 в 14:00