Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското киното започва да властва над аудиторията преди 100 години

Как то започва да изпълнява функцията на прозорец към други светове и на огледало към нас самите, разказва проф. Александър Донев

Снимка: Мария Бояджиева

В деня, когато отбелязваме 110-годишнината на българското кино (на тази дата през 1915 г. е премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант" на сценариста и режисьор Васил Гендов, който изпълнява и главната мъжка роля), гост на БНР-Радио София беше проф. д-р Александър Донев, преподавател в Катедра "Кинознание и кинодраматургия" в НАТФИЗ и изследовател в Института за изследване на изкуствата при БАН.

Той представи новата книга "Властта на киното. Антология на българската филмова мисъл между двете световни войни", на която е редактор, а съставител е Росен Спасов, доктор по кинознание, експерт в Българската национална филмотека.

  • Книгата съдържа 120 студии и статии, представителна част от публикациите за кино в специализирани издания и масовата преса през епохата. Сред авторите са редактори на филмови списания, изявени кинопрофесионалисти като Васил Гендов, както и видни творци в литературата и културата: Николай Райнов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Александър Балабанов, Фани Попова-Мутафова, Кирил Кръстев, Петър Увалиев и др.

"Става дума за динамичен и богат на събития период. Нашият изследователски елемент е в подбора. Трябваше от изобилието от текстове, статии, дописки да изберем представителни за епохата, но да бъдат актуални и днес със своите идеи, гледни точки", отбеляза проф. Донев.

По думите му, 20-те и 30-те години на ХХ век са били време, когато киното се превръща в масово развлечение, масов културен феномен.

В началото е било по-скоро занимание за простолюдието, за деца, за хора без работа, но постепенно привлича вниманието и на интелигенцията.
В киното (извън България) се инвестира все повече, по въздействие то се доближава до големите театрални произведения.

Макар и с известно забавяне, в България е влизало всичко важно като новини, най-забележителното от театъра и от литературата.
Най-доброто, модерно и представително е минавало през българския екран.

Именно тогава - в годините между двете световни войни, са се появили първите популяризатори и критици на филмовото изкуство - предимно от завършилите в чужбина. Те и образоват публиката.
Похвати на киното започват да се прилагат и в българската литература.

По думите на Донев, в България първата теоретична статия, посветена на киното, се е появила през 1909 г. – 2 години преди публикация от италиански изследовател в Париж.

"От средата на 20-те години киното започва да завладява все по-голяма зрителска аудитория. Между 1927 и 1930 г. Васил Гендов създава 4 филма, които са изключително посещавани, въпреки недостатъците, посочвани от критиците. Киното вече има функцията едновременно на прозорец към други светове, но и огледало към нас самите."

Поставя се въпросът дали киното не трябва да стане държавен приоритет или да се остави в частни ръце. Между двете световни войни се появяват повече киносалони

Интелектуалци започват да възприемат филмите с известен респект.

Киното се възприема и като знаме на модерната епоха.

Един от основните въпроси в книгата е конкуренцията между киното и театъра.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

  • Премиерата на антологията ще се състои тази вечер в Дома на киното.
  • Електронно копие на книгата със свободен достъп вижте тук.
По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Панорамен изглед на София от 1878 г.

Софийски разкази - Ранните срещи на Иван Вазов със София

Ранните срещи на Иван Вазов със София са темата ни днес - дни след рождения му ден: Вазов пристига в София да се кандидатира за преводач на строящата се жп линия София-Кюстендил. Къде отсяда в София в 1874, когато иска да си получи заплатата? "Големи разходки извън града не бяха възможни" - четем в спомените на поета. "Витошо мила, горо зелена" е..

публикувано на 12.07.25 в 16:00
Аспарух Лешников

Историята оживява - Аспарух Лешников

Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Почитателите на Аспарух Лешников ме намериха в музея в Хасково, където съм уредник. Те почти не вярваха, че ще излезе нещо около юбилея му. Поканихме внучка му Джесика от Лондон, оперна певица да пее репертоара му. Тя ни спомена за семейния им архив и обещах, че книга ще има и тази година тя стана..

публикувано на 12.07.25 в 15:00
Ева и Йордан Соколови

Адресите на любовта - Ева и Йордан Соколови

В тежък развод пламва любовта на биохимичката и юристът Ева Соколова е професор по биохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.Йордан Соколов е изявен юрист, председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи,..

публикувано на 12.07.25 в 14:00
Екипът на предаването

Най-горещата парти-точка

Кюстендил, "Хисарлъка експириънс", на фестивала на приключенията и изживяванията, който открихме снощи в " Добър вечер, София ". Сега сме в съвместната продукция с Програма "Христо Ботев", условно наричана "Семейно РадиоКафе". Пръв гост ни е кметът на Кюстендил, Огнян Атанасов : "Това е страхотно място, нямам търпение да дойде 21:30, когато излизаме..

публикувано на 12.07.25 в 09:51
Готови (ли) сме на всичко(?)

Фестивал на приключенията, на изживяванията

Фестивал "Хисарлъка експириънс" - Кюстендил е изборът ни за "Добър вечер, София" и за "Радиокафе" на следващата сутрин. Пръв гост е Даниел Петров - Аврам: "Планираме нещата за следващия фестивал веднага след края на предишния. Няма как подобно събитие на подобно място да се направи без подкрепата на общината, която вижда потенциала. Екипът ни е..

публикувано на 11.07.25 в 19:25

България с рекорден спад в населението сред ЕС през 2024 г.

Към 1 януари 2025 г. населението на България е било 6 437 360 души, което е с 8121 по-малко спрямо началото на 2024 г.. Това показват последните оценки на Евростат, публикувани по повод Световния ден на човечеството. За сравнение, през 1960 г. населението на страната е възлизало на 7 829 246 души. Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4..

публикувано на 11.07.25 в 19:23
Снимката е илюстративна.

Юношите са изправени пред много промени и е нормално да има повече стрес и притеснение

“В периода между 6. и 8. клас вече говорим за начало на пубертет и това е период, свързан както с много бързо израстване чисто физически, така и емоционално, психически и социално. Юношите са изправени пред много промени и една от тях е смяната с гимназията и този ключов период, свързан с кандидатстването, изпитите и подготовката за тях”. Това..

публикувано на 11.07.25 в 18:45