Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прабългарските плъсти - предшествениците на тъкачеството

Изложба в Националния етнографски музей разкрива красотата на един позабравен занаят

Гл.ас. д-р Илия Вълев
Снимка: Христина Иванова

Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей - Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей - БАН.

“Плъстите, които показваме са доста стари от края на XIX и началото на ХХ век, но са запазили своята пъстрота и колорит. Това са наистина много красиви плъстени нетъкани изделия, казва Илия Вълев - етнолог и ръководител на отдел “Експозиции” в Националния етнографски музей.

Той разказа за плъстарството - един древен занаят, който предшества дори тъкането. “С плъсти на практика се изработват едри тъкани, обикновено килими за постилане на пода, но и много често в домовете плъстените изделия са служели за изолиране на помещенията.

В още по-древни времена, изследователите доказват, че прабългарите са правили плъстени изделия и те са пренесли по нашите земи този занаят. Чрез плъстене са изработвали юртите.

Плъстта е сплъстена вълна от овце или от животни, които дават вълна. Технологията не е никак сложна - необходима е единствено непредена вълна (предварително вълната се изпира и се разчепква), която се постила върху основа, като обикновено това е ленена тъкан. Ако се правят шарки, първо те се слагат, а върху тях се поставя основата и се навива на руло, което се върти, докато се наплъстява.

Използва се също и топла вода и сапун, за да се сплъсти волната по-добре. Може да се използва също точилка или върлина, за да се приготвят по-големите тъкани като килими. За изработката на един килим са необходими трима-четирима души, а понякога дори и по шест-седем души, които са навивали това руло върху върлината, за да го усукват във всички посоки и да го сплъстят.

“Един от най-добрите български изследователи на плъстарството Райко Сефтерски посочва, че плъстарството идва от прабългарите. Там където е развито овцевъдството, там плъстите са развити. Посочва се, че в Копривщенския край плъстарството е най-добре развито, а най-късно изчезва като занаят във Видинския край”, обяснява той.В момента се правят опити този позабравен занаят да се възроди чрез различни майстори на плъстите, като Светлана Кампс и Мариета Недкова.

Светлана Кампс е и майсторът, пресъздал прабългарска плъстена юрта, която може да бъде видяна в изложбата. От плъст са изработвани и одеяла, а в по-ново време са правени и шалове и шапки от плъст. Въпреки това в килимите и одеялата фигурират образите на слънцето, луната, флорални мотиви с пожелание за здраве. Основните цветове, които са използвани са естествените цветове на вълната, но са оцветявани и орнаментите, като са използвани различни билки и растения за оцветяване.“Изложбата е много красива, защото виждаме изделия от XIX век, които са си запазили багрите, а и са много красиви като изработка”, казва Илия Вълев.

Изложбата ще остане до началото на март 2025 г.   

Илия Вълев добави също, че през настоящата година в Националния етнографски музей ще развиват четири проекта - единият е свързан с фондохранилищата, където се съхраняват предметите на музея, другите два проекта са свързани с постоянната експозиция.

Последният проект е за временна изложба “Звездното небе - митология и наука”, която е свързана с митологията и науката астрономия и ще обхване различни български институти. За реализирането на тази изложба обаче е необходимо и допълнително финансиране, което от Националния етнографски музей търсят.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Уличното изкуство отново превзема столицата с четвъртото издание на фестивала "Мостъ"

От 24 октомври в София за четвърти път ще се проведе “Мостъ 4: Метростанция “Западен Парк” - Графити и Стрийт Арт Фестивал. Тази година събитието събира над 30 артисти от цялата страна, които ще преобразят метростанция “Западен парк”.  “Правим четвърто издание на фестивала “Мостъ” по-голямо и още по-запомнящо се от последния път. Много се радваме, че..

публикувано на 20.10.25 в 19:12
Д-р Мария Трифонова

"Форум", 20.10.25: Да използваме активизма и енергията на младите за добри каузи

Започва нова седмица, в която гостите във "Форум" ще коментират актуални обществени проблеми и казуси, както и теми от областите, в което те са специалисти. На 20 октомври събеседник е д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет "Св. Кл. Охридски" и заместник-директор на Учебно-научна лаборатория "Приложни..

публикувано на 20.10.25 в 18:38

Изграждат нова площадка за фитнес в Южния парк по граждански проект

Строителна площадка за фитнес в Южен парк II откриват от Район “Триадица”. Фитнесът ще бъде изграден между Парк Център и Топлоцентрала. Проектът е на граждани и е част от инициативата на Столична община “Решава София“ за миналата година, като спечели 140 гласа. Съоръжението ще може да се използва от 10 до 30 трениращи едновременно от всички възрасти,..

публикувано на 20.10.25 в 18:19

София е домакин на два класически музикални фестивала - “Камералия” и Piano Extravaganza

Този месец София е домакин на два музикални фестивала, и двата са организирани от пианиста Людмил Ангелов . Единият е за камерна музика - “ Камералия ”, а другият фестивал, който вече се е утвърдил във времето, ще се проведе за 17-ти път е Piano Extravaganza. “Вече тече седмо издание на “Камералия”. Това е камерният фестивал на София. За всяко..

публикувано на 20.10.25 в 18:07

Започва разработване на Национален план за мозъчните заболявания

Заболяванията на мозъка се превръщат във все по-сериозен проблем в Европа заради застаряването на населението, а България е на едно от челните места по мозъчни инсулти. Необходимо е комплексно и съвместно сътрудничество между специалисти, отговорни институции и пациентски организации, смята чл. кор. проф. д-р Николай Габровски , председател на..

публикувано на 20.10.25 в 17:25

По-малко от половината деца с диабет в София посещават детски градини

Столичната община организира специализирани обучения за медицински сестри и учители, работещи в детските градини, насочени към грижата за деца с диабет и контрола на гликемията. В София деца с диабет са записани в 22 детски градини.  "Целта е да подобрим работата с деца с диабет, като помогнем на медицинските специалисти и педагогическия..

публикувано на 20.10.25 в 16:20

Защо работодателите са предпазливи при вдигане на заплати?

Ново проучване в частния сектор в България за 2025 година показва, че българските работодатели са изключително въздържани по въпроса за увеличаване на заплатите . Анализ на корпоративен лидер в бизнес консултирането и управлението на риска на българския пазар, в който попадат над 560 компании, отчита средно увеличение от едва 6% за настоящата..

публикувано на 20.10.25 в 15:19