Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли в България здравна политика за болните от дементативни заболявания?

Зорница Карагьозова - член на Гражданско сдружение "Алцхаймер- България"
Снимка: Христина Иванова

Има ли в България здравна политика за специализирана грижа и подкрепа на болните от Алцхаймер и какво се прави за превенция и профилактика на деменцията. Отговорите на тези въпроси дава Зорница Карагьозова, член на Гражданско сдружение "Алцхаймер- България" и представител на страната ни в Групата на непрофесионалните болногледачи към сдружение "Алцхаймер - Европа", която разказа за проблемите на болните от дементативни заболявания в предаването "Радиокафе".

Сблъсъкът на Зорница Карагьозова с диагнозата деменция е през 2020 г., когато баща ѝ получава тази диагноза. “След диагнозата, първият проблем в нашето семейство беше чисто емоционално-психологически, защото той отхвърляше приемането на лекарства, имаше негативно отношение към цялото диагностициране. Не му се вярваше, като на всеки, засегнат от болест, за която все още няма лекарство и която е с летален изход”, разказа тя.

Българското здравеопазване оказва подкрепа само до поставянето на диагнозата, след това изчезва и уравнението “Какво правим нататък” се решава изключително и само от близките на болния. “Нямаме никаква подкрепа, след издаването на рецептата, с която приключва болничният престой, с който е констатирана тази диагноза”, разказва тя.

По данни на Гражданско сдружение “Алцхаймер - България” около 70 хил. души страдат от заболяването в България в момента. Според Зорница Карагьозова обаче, тази статистика е от преди 10 години и визира около 100 хил. болни към онзи момент. “Сама разбирате, че нито ние имаме такива данни, нито държавата събира такива данни”.

Официалните данни в доклад на Световната здравна организация от преди 4 години са, че 55 млн. души в света страдат от деменция, а до 2050 г. случаите сред хората над 40 -годишна възраст почти ще се утроят. За това заболяване у нас няма никаква информация, не се осъществява и никаква профилактична дейност.

След лечебните заведения, където се поставя диагнозата, няма никаква информация за този вид дегенеративни заболявания, а предизвикателствата пред болните и техните семейства са ужасно много, казва Зорница Карагьозова.

Гражданско сдружение “Алцхаймер - България” е осъдило Министерство на здравеопазването през 2014 г. за дискриминационна политика по отношение на реимбурсацията на лекарства. “До този момент в списъка на лекарства за реимбурсация не беше включено нито едно лекарство, което се изписва по протокола за Алцхаймер и деменция. След положителното за нас съдебно решение, в този протокол и в наредбата, с която той се въвежда са включени три лекарства”.

В романа на Илф и Петров "Дванайсетте стола" има една крилата реплика на Остап Бендер: “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се” - за съжаление, тя важи в пълна сила за българското здравеопазване.                 

Оказва се, че има възможност за ранна диагностика, но това диагностициране е оставено на семейството - да прецени дали има някаква драстична промяна в поведението на болния, дали тази промяна е само емоционална. Няма процедура в нашето здравеопазване, която да казва, че след определена възраст хората трябва да се подложат на определени тестове и да минат през специалисти.

В същото време деменцията не е труднооткриваема. Изследванията, които показват наличието на някакъв вид дементативно заболяване са сбор от Ядрено-магнитен резонанс (образна диагностика) и определено количество психологически тестове.

“След като един лекар невролог, невропсихолог или психиатър има тези данни пред себе си, може да направи първично заключение дали се касае за деменция или Алцхаймер, или просто остаряване”.

След определено време се стига до резидентна грижа, което Зорница Кожухарова определи като “най-големия ад на семейството, защото това води до изключително драстична промяна в живота на болния - да напусне семейството, дома в който живее, да отиде в абсолютно непозната и чужда среда, а след това започна и голямата драма на близките - дали са избрали подходящия дом, дали той изобщо е намерил подходяща, съответстваща на деменцията грижа или просто е оставен там на грижите на някакъв персонал”.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова със Зорница Карагьозова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Природен парк „Витоша“

"Форум", 02.04.25: Витоша - символ и богатство за милионна София

В средата на седмицата във "Форум" коментаторите  Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), спряха вниманието си върху след ните теми:  Днешните протести на тема Насилие над деца . Дискусиите преди вота на..

публикувано на 02.04.25 в 18:35

На една сцена - две академии, обединени от инициативата "Musicorum Via"

"Пътят на музикантите" (Musicorum Via) е името на съвместна инициатива на Българската академия на науките и Националната музикална академия (НМА). Предстои поредица с поредица от концерти, която започва на 7 април в зала "Проф. Марин Дринов“ на БАН. В рамките на академичната година изявени студенти на Музикалната академия ще представят..

публикувано на 02.04.25 в 16:08
Снимки: Изследователски център „Тренд“

6 от 10 българи одобряват донорството, но не говорят за него, за да "не дърпат дявола за опашката"

Мнозинството от българите ( 55% ) са готови да дарят свой орган на роднина или близък , ако има животоспасяваща нужда, а 19% отговарят, че не биха го направили. По темата за донорството една трета от българите признават, че изобщо не са запознати , а 34% посочват, че "по-скоро не са запознати". 40 на сто биха се съгласили да дарят..

публикувано на 02.04.25 в 15:45
Юлия Спиридонова

Писателката Юлия Спиридонова: Трудно е днес да бъдеш дете и тийнейджър

Юлия Спиридонова, е една от най-четените и превежданите български писатели за деца и юноши . Книгите ѝ са превеждани на много езици. Носител е на множество награди като най-четен и обичан автор.  Тя  е номинирана за пореден път за наградата Астрид Линдгрен тази година .  В разговор в предаването "Радиокафе“ тя коментира британския сериал а..

публикувано на 02.04.25 в 15:14

Изслушване на кандидати за омбудсман по инициатива на 12 граждански организации

В аулата на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 17:30 часа днес ще има изслушване на кандидатите за омбудсман, организирано от Форум „Гражданско участие“, Националният младежки форум, Български център за нестопанско право и други 9 НПО. Омбудсманът на Република България е..

публикувано на 02.04.25 в 14:50

Танцовият пърформанс "Drag ON" forever ще се играе в София, Габрово и Бургас

През месец април Александър Георгиев, Жана Пенчева и Дарио Барето Дамас от артистичния екип STEAM ROOM представят своята нова творба drag ON forever. След премиерата в Стокхолм и българския дебют през 2023 г. спектакълът се завръща на софийска сцена, след това българското турне на представлението продължава с гостуване на публиката в град Габрово, на..

публикувано на 02.04.25 в 14:20

Моноспектакъл ни помага за трудното влизане в обувките на другия

Новата книга на писателката Албена Ненкова "Не, аз благодаря!" стана основа и на моноспектакъла на Бориса Сарафова-Черкелова , носещ същото име. "Не, аз благодаря!" - разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията "театър". Това е на пръв поглед една история за гардеробиерката Невенка, която е останала по случайност сама в дома на..

публикувано на 02.04.25 в 13:34