За културния туризъм и неговото развитие в България е разговорът с Ивелина Кючукова, директор на ОКИ “Красно село“.
Поводът е, че в класация на „Ню Йорк Таймс“ бе включена страната ни, като една от забележителните дестинации, които да се посетят през 2025 година.
"Това е една много престижна класация, селекция на туристически дестинации. Много хора са абонирани за това списание, включително и онлайн, не само в Щатите, но и по света. Аз също съм го получавала и чела", казва тя.
"Прави впечатление, че една голяма част от посочените дестинации са или градове, които са свързани с някакъв определен жанр в изкуството – литература, кухня или джаз, но има природни резервати, има плажове и много малко са представени цялостно държави, страни като Никарагуа и България“, посочи тя и допълни, че има известна нотка разочарование в това, че информацията, подадена за страната ни, е от времето на "Балкантурист“ и посещаваните градове тогава от чуждестранните туристи – София, Рилски манастир, Пловдив и Велико Търново.
"Няма лошо, аз дори не знам, кой е подал тази информация, но това показва нещо много притеснително, за което ние, експертите - говорим от много години, че България няма лице“, изтъкна Кючукова.
Според нея има основно противоречие, свързано с определена екзотика, преживявания и определена идентичност – това, което не можеш да видиш на друго място.
"И тук, пак по стар балкантуристки обичай, основните ни референции са как се повишават туристическите нощувки. Тук ще използвам една поговорка, че от сън спомен няма и никой платежоспособен турист не отива някъде само, за да спи в еди-кой си хотел. Има и такъв вид туризъм, но ние не можем да ги учудим с нашите хотели, както се разбира, не можем да ги привлечем и с нашите плажове, които отдавна не са толкова екзотични“, коментира тя.
“Можем да отбележим българската идентичност в това, с което можем да сме интересни за света – дали това би било опера, кукери, природни богатства – нещо, което наистина, никъде хората не могат да видят", отбеляза още Ивелина Кючукова.
Има много работа по това, каза още експертът и допълни:
“Разчитам много на новия министър на туризма, който се е занимавал с култура и е способен да предизвика подобен тип анализ и да започна да се популяризира една история за България, много по-атрактивна и привлекателна за платежоспособни туристи.“
Изключително остарял е начинът, по който музеите подреждат своите експозиции. Част от тях не предлагат и каталози за сувенирите, тема изключително много дискутирана в последните двайсет години. Има няколко конференции на ЮНЕСКО, в които се говори за културния туризъм, прилежащата икономика и свързани занаяти, а в България има все повече места, в които хората намират някаква автентична ниша, която разработват и има голям успех, но според мен това трябва да е обект на една национална политика“, поясни още Ивелина Кючукова.
Публични лекции, свързани с българската история и цивилизация, организира ОКИ „Красно село“ – с поглед върху историческите източници и археологията, а към самите лектори могат да се задават и въпроси за по-широка дискусия. На 22 януари ще предстои поредната лекция от 18.00 часа.
Още интересни аспекти от разговора, чуйте в звуковия файл.
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..
В последния ден от седмицата темите от деня в предаването "Форум“ коментира Емил Джасим - учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в обществото ни, който заедно с водещия Лъчезар Христов, обсъди следните теми: Трети ден без кворум в Парламента; Началото на политическия сезон на фона на разнородни протести; Срещата на..