Мигрената е сериозен здравословен и социален проблем, засягащ от 10 до 15 на сто от населението, оказва влияние върху качеството на живот и трудоспособността на хората.
Заболяването е генетично, характеризира се със силни пристъпи на главоболие, които могат да продължат до 48 часа и да доведат до значителна нетрудоспособност.
Неприятното е, че засяга и младата възраст – от 18 до 40 години, коментира пред БНР-Радио София д-р Иван Томов (съосновател на медицинския портал Diagnosa.info). Повечето пациенти получават пристъпи по 3 и повече пъти месечно.
Болестта има отражения и на ритъма на живот, самочувствието, социалните контакти на човека, психичното здраве.
Според д-р Иван Томов, редно е институциите да обърнат нужното внимание на мигрената и страдащите от тежките ѝ форми да подлежат на диспансеризация.
"Наистина, за разлика от по-честото тензионно главоболие, мигрената много се подценява, а тя – особено при по-тежки форми, има и икономическо измерение, свързано с налагащо се отсъствие от работа. Самият пациент чувства огромна болка, понякога съпроводена с други симптоми в организма, изтъкна проф. чл.-кор. Георги Момеков, специалист в областта на фармакологията.
Той подчерта рисковете от самолечение и акцентира върху необходимостта от балансиране на ефективността на терапиите с минимизиране на страничните ефекти.
По думите на проф. Момеков, никой не може да влезе в обувките на човек с такова страдание.
Борбата с болестта е по две направления – превантивна, с цел разреждане болките и второ – опити за овладяване на мигренния пристъп.
Щетите от самолечението понякога са свързани с риска от неточна диагностика.
Някои от средства срещу мигрената не са същински обезболяващи лекарства. При болков синдром с друг механизъм те няма да повлияят.
В други случаи може да са достатъчни по-конвенционални медикаменти.
Страдащите от мигрена трябва задължително да са сигурни в правилната диагноза и да не прибягват произволно до лекарства, които се отпускат без рецепта. В никакъв случай да не приемат от тях профилактично, без наличия на болка.
Най-добре пациентът да се допита до опитен невролог, подчерта експертът.
С проф. Георги Момеков и д-р Иван Томов разговаря Боян Бочев.
По пътищата продължават да загиват много хора, заради страх. Страхуваме се да посочим отговорния, виновния. Транспортната система функционира в режим на корупция. Това коментира пред БНР-Радио София Богдан Милчев от Института за пътна безопасност (ИПБ): "Ние от Института направихме анализ за 10-годишен период (2013-2023). За това..
На извънредно заседание днес Столичният общински съвет (СОС) трябва да упълномощи кмета на София Васил Терзиев да избере нова банка за обслужване на общинските средства. След прекратяването на договорите от Общинска банка работна група изготви критерии за подбор на нова финансова институция. Тече процедура по договаряне, без предварително..
През страната преминава студен атмосферен фронт. Облачността от запад на изток ще се увеличава. По-съществени валежи ще има в източната половина от страната, където те ще са придружени с гръмотевици. След обяд над северозападните райони облачността ще се разкъсва и намалява до предимно слънчево. Ще духа до умерен северозападен вятър, в Източна..
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...