Зачестилите опити за популяризиране на т. нар "шопска нация" и “шопски език“ в районите, в които традиционно живеят българи, както и Откритото писмо до президента Александър Вучич и чуждестранните посолства в Белград, от страна на 8 български културно-просветни сдружения от Западните покрайнини, мотивираха учени от Института за български език и Института за исторически изследвания да изложат своите становища.
Проф. Георги Николов от Македонския научен институт посочи, че стремежът да се измислят нови нации не е от вчера:
"Измислиците и манипулациите, които наблюдаваме, са на треторазрядни учени и съвсем не отразяват официалните позиции на институциите и по-специално научните институции като Сръбската академия на науките. Центровете на тези измислици са два в последните сто години - в Москва и в Белград."
Проф. Ана Кочева уточни, че не са смятали да отговарят на всички псевдонаучни твърдения, ако не са били стимулирани от сънародниците в Западните покрайнини. Според нея всички тези спекулации много охотно се приемат от медии там и предупреди че това може да бъде много опасно: "В момента шопският език се определя като нито български, нито сръбски, разбирайте хермафродит. Но тази практика за сътворение на нови езици, пък не дай Боже и нации, на Балканите, която ни е много добре позната".
Шопите имат свои етнографски белези, но отделянето на този жители не е ясно диференцирано дори етнографски, а още по-малко езиково, изтъкна проф. Лучия Антонова-Василева, директор на Института за български език. В северозападните български говори се съдържат много особености, които са общи и за българския, и за сръбския. Но те трябва да ни обединяват, а не да ни карат да се борим за остатъците от нашето наследство.
Доц. Ангел Джонев припомни, че през втората половина на 19-и век се появят тенденции шопите да се представят като нещо различно от българите, но са по-близко до сърбите.
В обобщение, учените от БАН настояват за по-ясна позиция от българска страна и предприемане на дипломатически стъпки към Сърбия в ограничаване на зачестилите опити за налагане на т.нар. “шопска нация” и “шопски език”.
Чуйте репортажа в звуковия файл.
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..
Александър Шпатов и поредната инициатива " 2025 книги за българските библиотеки". За поредна година по повод 24 май, читАлнЯта предизвиква всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки. Целта тази година са 2025 нови книги до края на юни, които ще се дарят на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна...
Георги Кузмов, кмет на район Оборище представя поредното издание на " Голямата маса на Оборище". Сърцето на район Оборище ще посрещне съседи, артисти, малки и големи бизнеси и хора около „Голямата маса“ – онова специално място, където непознати стават съседи, а споделената храна е повод за нови приятелства. Да споделиш храна със съседа е безценно...
Ема Паунова ни кани на откриване на летния сезон на Витоша с голям празник. Два лифта ще работят и това лято над София. В деня на откриването, на долна станция на Витошко лале 1 ще има музика и изненади за туристи и колоездачи: "Откриваме трасето за спускане на колоездачите по Витошко лале, а утре празникът ще е специален за децата и..