Какви ремонти на общежития се извършват с днешна дата в столицата и в цялата страна? Води ли това до проблеми с местата за настаняване? Променят ли се и как условията за настаняване в студентските общежития на различните университети?
По тези ключови въпроси разговаряхме с председателя на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) във висшите училища Ангел Стойков.
Пред Радио София подчерта, че темата за общежитията е важна за младите хора, обучаващи се във висшето образование, защото в тях те прекарват голяма част от времето си.
По думите му, единствено през 2007 година бяха направени стъпки за промяна на бита и условията на живот на студентите. Тогава малко над 20 студентски общежития бяха ремонтирани, а от 2020 до 2024 година е за студентските общежития е отпусната сума от близо 300 милиона по програма, от която до ден днешен се възползват университети.
В първите 100 милиона по програмата са включени малко над 20 входа на студентски общежития.
С втората програма - с около 299 млн. лева, заради повишаване на цените на строителните материали са успели да се включат около 30 студентски входа.
"Редно е да кажем, че Националното представителство и Министерство на образованието ще направят кампания за анализ на студентските общежития, кои към днешна дата остават неремонтирани, кои са заети от студенти и този анализ ще помогне да се установи точната бройка на неремонтираните, но които се използват за целите на обучението на студентите", посочи Ангел Стойков.
Когато бъде установена точната бройка, от НПСС заедно с МОН ще се борят за отпускането на нови целеви финансови средства.
Въпреки че настоящата програма е до 2027 година, ние ще се борим да бъде удължена, да бъдат подсигурени още от сега нови средства за ремонт на общежитията и се надявам в най-скоро време да може да се каже, че цялата леглова база на студентските общежития се използва. Общежитията са 150 на територията на България. Тоест, от 2007 до 2020-2024 година, малко над половината от тях ще бъдат ремонтирани, но колко се обитават от студенти, колко се използват от висшите училища, ще бъде ясно след направения анализ, подчерта Стойков.
В проектите за ремонт на общежитията е заложено да има достъпна среда, с изградени рампи за хора с увреждания, каза още той.
Целия разговор на Невена Николова и Данаил Конов чуйте в звуковия файл.
Ранните срещи на Иван Вазов със София са темата ни днес - дни след рождения му ден: Вазов пристига в София да се кандидатира за преводач на строящата се жп линия София-Кюстендил. Къде отсяда в София в 1874, когато иска да си получи заплатата? "Големи разходки извън града не бяха възможни" - четем в спомените на поета. "Витошо мила, горо зелена" е..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Почитателите на Аспарух Лешников ме намериха в музея в Хасково, където съм уредник. Те почти не вярваха, че ще излезе нещо около юбилея му. Поканихме внучка му Джесика от Лондон, оперна певица да пее репертоара му. Тя ни спомена за семейния им архив и обещах, че книга ще има и тази година тя стана..
В тежък развод пламва любовта на биохимичката и юристът Ева Соколова е професор по биохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.Йордан Соколов е изявен юрист, председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи,..
Кюстендил, "Хисарлъка експириънс", на фестивала на приключенията и изживяванията, който открихме снощи в " Добър вечер, София ". Сега сме в съвместната продукция с Програма "Христо Ботев", условно наричана "Семейно РадиоКафе". Пръв гост ни е кметът на Кюстендил, Огнян Атанасов : "Това е страхотно място, нямам търпение да дойде 21:30, когато излизаме..
Фестивал "Хисарлъка експириънс" - Кюстендил е изборът ни за "Добър вечер, София" и за "Радиокафе" на следващата сутрин. Пръв гост е Даниел Петров - Аврам: "Планираме нещата за следващия фестивал веднага след края на предишния. Няма как подобно събитие на подобно място да се направи без подкрепата на общината, която вижда потенциала. Екипът ни е..
Към 1 януари 2025 г. населението на България е било 6 437 360 души, което е с 8121 по-малко спрямо началото на 2024 г.. Това показват последните оценки на Евростат, публикувани по повод Световния ден на човечеството. За сравнение, през 1960 г. населението на страната е възлизало на 7 829 246 души. Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4..
“В периода между 6. и 8. клас вече говорим за начало на пубертет и това е период, свързан както с много бързо израстване чисто физически, така и емоционално, психически и социално. Юношите са изправени пред много промени и една от тях е смяната с гимназията и този ключов период, свързан с кандидатстването, изпитите и подготовката за тях”. Това..
Разкъсана облачност
Ясно