Човек или се ражда със страст към пътуването, или не, казва фотографът-пътешественик. “Ние сме от поколението, което не можеше да пътува, нямахме право и пътувахме повече с географски атласи и с предаването “Атлас” на Симеон Идакиев и с неговия предшественик. Така сме се запалили - с книгите и въображението, което се разпалва от тези книги и разказите за чужди пътешествия”, казва Емил Данаилов.
Като се върне назад в спомените си, Емил Данаилов разказва, че първото му сериозно пътешествие е било с родителите му на Витоша, “защото за едно малко дете да отиде на Витоша е пътешествие по-голямо от това сега да отидем на другия край на света”.
Иначе, пътуването, което изумително променя живота му, е когато отива за повече време в далечния полуостров Индокитай. “В една чужда култура, чужда раса, чужд климат. Беше толкова хубаво, че се влюбих в това място и след това още много пъти съм пътувал из полуостров Индокитай. Той е моята слабост”.
По думите му там се е развивала една цивилизация, която е равностойна на европейската, а освен това и всичко е различно. “Това е квинтесенция на екзотиката за нас”, категоричен е той.
Въпреки че хората са различни поради манталитета им, има основни неща, по които си приличат. “Аз обичам да спекулирам, че десетте божи заповеди са универсални и се изповядват като ценност навсякъде по света, така че в това отношение хората много си приличат. В същото време будизмът, който там се изповядва не само като религия, но и като философия, дава отпечатък върху световъзприемането на тези хора и изобщо на начина, по който се държат със себе си, с околните и със света.
“Като човек, който страшно обича да снима хора, за мен там е рай, защото те са спокойни, приветливи и дружелюбни хора, и ако случайно някой не иска да бъде сниман, няма да се стигне до разправия, а по човешки ще се разберете”, казва пътешественикът.
В Индокитай той е очарован от религиозния комплекс Ангкор Ват, храмовете Баган в Мианмар. Любим му е също северен Лаос, където се извисяват красивите планини по поречието на река Меконг и старата столица Луанг Прабанг. Харесват му също и Тайланд, с интересната си столица Банкок, който е град на контрастите.
Изложбата в галерия "Контраст" ще бъде само от пейзажи от различни точки на света. Няма тема и затова се казва “Без причина”. Избрани са 24 фотографии от Централна Азия, от планината Тяншан, Киргизстан, Африка с едно от най-любимите му места Тасили н’Аджер (скалисто плато в самото сърце на Сахара, където има огромно количество праисторически рисунки и петроглифи).
В изложбата ще има и фотографии от Исландия, от Алпите - Доломитите, както и разбира се, от България - от Рила.
Пътуването е част от живота, защото човек помни моментите, когато пътува много повече от другите моменти в живота си. Така пътуването маркира миговете “и затова на човек му се струва, че живее по-дълго, защото повече неща са му се случили”, допълва още той.
Още за изложбата и пътешествията на Емил Данаилов в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..