Албена Ненкова има зад гърба си няколко книги – трилогията за „Софиянката, която слага всичко в тигана“, книги за виното и книга за ракията (с разкази по тази интригуваща тема). Родена в София, израснала като малка в Ловеч при баба си, Албена живее интересен и пълнокръвен живот. Така е и като човек. Била е в националния отбор по синхронно плуване, многократен републикански шампион, завършва Националната спортна академия и се захваща с…ресторантьорство. Затова и кулинарията присъства във всички нейни книги, включително и в най-новата – „Не, аз ви благодаря“. В продължение на 20 години Албена живее между две столици – Виена и София, като през последните 10 към тях се прибавя и Париж. Албена е свързана с дейността на фондацията на проф. Миню Балкански и представя великолепни български художници, живеещи във Франция като последният пример в това отношение е Живко Седларски, който направи поредица от изложби в София и страната, част от тях обвързани с каузи под мотото „Изкуството помага“. Новата ѝ книга „Не, аз Ви благодаря“ беше представена в София в последния ден на февруари:
"Дори да е клише (заглавието), надявам се вътре да не е клиширано - вътре говоря за нещата от живота, които няма как да бъдат клиширани. Има отрицание в заглавието, но то продава. Идва поколение, за което нещата без положителен знак се избутват в съзнанието. Животът продължава, и по-добре. Надявам се да няма много изненада при читателите ми. Това не е биографична книга, суетна съм в рамките на допустимото. Трябва да бъде приятно, да има емоция, и храната приема емоциите на тези, които я правят.
И в България хората станаха по-космополитни. Трябва да се яде и пие локално, а да се пътува и обича глобално. Готвенето е като писането, за да си писател, преди това трябва да си читател."
От книгата може да се почерпите с една от легендите за паеята ("pa'ella") и "царската пъстърва". Къде обаче, отвъд хубавите рецепти и техните истории, води книгата?
"Разказах на Живко Седларски обувките от корицата." (Става дума за творбата на художника Вахит Туна, който през 2019 година прави мемориал с 440 женски обувки с висок ток, които да говорят за страшната статистика на убитите за година жени в Турция, Албена Ненкова решава да даде гласност на проблема и кани скулптора Живко Седларски, с когото също да създадат инсталация.) "В последната част от книгата загатвам страстта, която може да води до болка. Много бих искала емоцията, която влагам да ангажира, да събуди обществото. Не мога да направя кампания като "Капачки за живот", това е будителство. Трябва да привлечем вниманието."
Конкретните идеи за инсталацията в градски пейзаж, както и подробности за моноспектакъла по книгата - в звуковия файл.
За предстоящата премиера на "Веселата вдовица" в Националния музикален театър говорим с двама от "виновниците" за събитието. Началото е със Стефан Илчев, един от солистите: "Подготовката е много голямо преживяване - никога не знаем какво да очакваме. Режисьорът Валентин Ганев много разбира целия процес - музикалния, заедно с визуалния. Благодарение на..
Приемаме, че информирането е нещо добро, но знаем, че всичко има две страни. Досега обаче никой не е поглеждал на този процес както п роф. Ювал Харари. Той хвърля сянка на съмнение върху това твърдение, казвайки, че под информация се разбира: 1. това, което ни дава знания за света, а 2. – това, което подрежда света. В единия..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..
Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си. Доналд Микнеър живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..