В началото на месец март в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ) бе открита документалната изложба - “Празници-съперници”.
ЕПИЗОДИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ПРАЗНИЧНИЯ КАЛЕНДАР В МОНАРХИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ (1879 – 1944)“
Изложбата представя няколко от най-важните приглушени спорове, възникнали около политическите празници на Третата българска държава (1879 – 1944 г.).
Нейните отделни епизоди разказват как различните празници си съперничат, борят се за престиж и си оспорват значими дати. Експозицията включва информация за първите празници на Княжество България, празниците по време на управлението на княз Батенберг, празниците в Източна Румелия, празниците по време на управлението на княз Фердинанд и много знаменателни дати и чествания.
Заглавието на изложбата е метафорично - празниците нямат воля и не могат да правят нищо, камо ли да си съперничат. Те обаче въплъщават идеологиите на честващите ги групи. А групите в обществото обикновено спорят и техните несъгласия нерядко се отразяват в празничния календар.
Съперничеството между празниците са представени чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия.
Автор е Григор Григоров; куратори: Лина Гергова, Светла Казаларска.
Повече разказа пред Радио София съавторът и куратор Лина Гергова.
"Ние сме малък, сплотен екип, с ръководител гл. ас. д-р Григор Григоров и правим изследване на българския празничен граждански календар от Освобождението на България до наши дни. Това е така наречената Трета Българска държава, времето, в което се ражда националният ни календар, който познаваме и до днес – националните и официалните празници – 3 март, 6 май-Гергьовден, Денят на Съединението - 6 септември…Искахме да видим как тези празници протичат в развитието на българската държава през различните политически режими. Всички знаем, че по времето на социализма повечето от тях не са били чествани, а са били заменени от друг вид празничност. Превърналото се в клише твърдение, че само 24 май е честван от Деня на Освобождението до наши дни, също не е съвсем вярно“, посочи тя и допълни:
"Направи ни впечатление, че когато българската държава е в по-демократични условия, (като изключим периода на социализма), различните политически групи спорят чрез празниците и чрез налагане на своето виждане какво трябва да чества българският народ. Преди 1944 г. в този спор влиза и владетелят, монархът, княз преди Независимостта и цар след обявяването на Независимостта на България, който се опитва да наложи като водещи своите лични празници – на практика рожденият ден, именият ден и денят на възкачването на престола на монарха, да бъдат чествани като национални празници, с цялата тържественост, която им подобава. В същото време, България се опитва да изковава своя национален пантеон в национален календар, в който да се влеят и празници като 3 март, дните, в които честваме Левски и Ботев, Деня на Съединението, а след това и на Независимостта. Това са двете основни линии, които си съперничат, на което е посветена нашата изложба“.
Изложбата показва как много от празниците, които честваме и днес, са извоювали своето място в Националния календар преди 1944 г., когато много тържествено е честван и празникът на Народните будители, създаден от Стоян Омарчевски – министър на просвещението в правителството на Ал. Стамболийски.
По идея на Омарчевски трябва да се честват не само загиналите герои, но и тези, които са спомогнали за културното извисяване на българския народ, коментира още кураторът.
"Трябва да кажем, че той се чества по стар стил в нашия календар. Трябва да кажем също, че някои празници променят датата си при смяната на Грегорианския с Юлианския календар, като 3 март, а други като 6 и 22 септември, 2 ноември, остават по стар стил“, изтъкна Лина Гергова, според която е много важно 6 септември да бъде честван по стар стил, защото след 1989 г. той трябва да замени 9 септември и цялата тържественост на този месец, която наследяваме след падането на социализма.
Каталогът към изложбата озаглавен “Приказки по календара (по действителни случаи)“ прави опит да преведе реконструираните исторически сюжети в интригуващ приказен разказ за деца. Той се разпространява безплатно.
Изложбата и каталогът са създадени по проект "Гражданският празничен календар в България: национални и локални измерения“, финансиран от Фонд "Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката на Република България.
Как съперничеството между различните социални групи проличава през самите документи и още интересни аспекти, чуйте в разговора на Гергана Пейкова.
Над западната и централната част от Дунавската равнина ще бъде предимно ясно, а над Североизточна България, под влияние на студен атмосферен фронт, от североизток с усилване на вятъра ще се заоблачи и до сутринта на места там ще превали. Минималните температури ще са между 6° и 11°, в София - около 7°, съобщават от Националния институт по метеорология..
Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“. Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града. Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..