Част от държавно-финансирания прием по медицина да се обвърже със сключването на договор за задължителна реализация в лечебно заведение в страната, предвижда проект за промяна в правителствено постановление на министъра на образованието Красимир Вълчев, публикуван за обществено обсъждане.
Целта е да се гарантира, че държавата заплаща обучението на студенти, които след това ще имат принос към българското здравеопазване.
Дълги години значителен процент от завършващите медицина заминаваха директно да работят зад граница. През последните години тази тенденция намалява, но все още здравеопазването ни се задъхва от липсата на кадри в целия спектър - както лекари и медицински сестри, така и лаборанти, техници, рехабилитатори, болногледачи.
Идеята за задължителни предварителни договори със здравни заведения на студентите-медици, учещи по държавна поръчка, обаче не среща одобрение сред голяма част от лекарите. Това показват резултатите от широка професионална онлайн дискусия, организирана от платформата за комуникация в медицината и здравеопазването CredoWeb.
Искахме, освен стандартното обществено обсъждане, да имаме и мнението на медицинската общност – коментира пред БНР-Радио София Петър Галев – оперативен директор на платформата. – Прави впечатление, че студентите по медицина и по-младите лекари са против. Сред тези, които подкрепят идеята, са по-опитните лекари.
По думите на Галев, тези, които са против проектопромяната, изтъкват, че нищо задължително не е проработило. Привличането в българските кабинети и лечебни заведения трябва да става по-скоро с лична мотивация, добро възнаграждение и условия на работа, уважение.
Следването на медицина е най-дългото и най-трудното, а терминът "държавна поръчка" е неточен, дори неуместен, изтъкна още Петър Галев.
Ако това се приеме и приложи спрямо завършилите медицина, защо да не се приложи и в други области, където има дефицит на кадри, а съществува обучение по "държавен прием", питат експерти и участници в дискусията.
Досега участниците са над 400, но мнения продължават да се приемат до 10 април.
Чуйте разговора на Катя Василева.
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..
Пожар гори в квартал "Кръстова вада" в София-съобщиха за Хоризонт от столичната пожарна Сигналът е подаден в 15:06 часа. Изпратени са шест екипа от Столичната пожарна с 20 пожарникари. Горят сухи треви и храсти в района на улица "Мичман Тодор Саев". Причините за пожара все още не са изяснени. Няма данни за опасност за сгради и хора.
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..