Мнозинството от българите (55%) са готови да дарят свой орган на роднина или близък, ако има животоспасяваща нужда, а 19% отговарят, че не биха го направили.
По темата за донорството една трета от българите признават, че изобщо не са запознати, а 34% посочват, че "по-скоро не са запознати". 40 на сто биха се съгласили да дарят собствени органи след смъртта си, 34% не биха се съгласили.
Това показват данните от национално представително проучване, извършено от агенция "Тренд", с 1002 ефективни интервюта с пълнолетни респонденти. Допитването е направено в периода 16-22 октомври 2024 година.
Положителното е, че 62% от участниците в допитването одобряват донорството като акт, коментира пред БНР-Радио София Димитра Воева, социолог от агенцията.
Много добре запознати по темата са едва 5 на сто.
Информираността е по-висока в столицата и областните градове, докато в селата остава под средната. Най-значителен фактор е образованието на респондентите – приблизително половината от висшистите декларират, че в някаква степен са запознати, докато сред хората с основно образование това се равнява на приблизително 1 от 10 души.
Съществен проблем е недоверието в процеса и съмнението, че изразеното съгласие за донорство, може да бъде застрашаващо за живота. Страховете се подсилват от недоверието в лекарите и съмненията, че те самите могат да бъдат част от схеми за нелегална търговия на органи.
Освен високата незапознатост със състоянието на мозъчна смърт, потенциален проблем е, че над половината от българите (общо 51%) не биха се доверили (26%) или не знаят дали биха се доверили (26%) на лекарската експертиза при определяне на състоянието.
Една четвърт от запитаните смятат, че има голям риск лекари да участват в схеми на търговия с органи, а само 2 на сто са убедени, че няма никакъв риск.
Проучването отразява и традиционното схващане на българите да не говорят/да не мислят по такива теми, за да "не дърпат дявола за опашката". То рефлектира върху нагласата да се обсъжда и споделя – дори и хора, които подкрепят донорството, невинаги коментират темата с най-близките си, отбеляза Воева.И допълни, че респондентите често генерират "престижни отговори", които невинаги отговорят на действителното мнение или положение.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали