Искам да видя нещо ново, което ме чака зад ъгъла

Момчил Николов, автор на и носител на престижната награда „13 века България“, за третата си книга от поредицата "Чекмо":

"Чекмо е истински човек. Познавам го от 2002-3, когато живееше в Испания с питон-албинос "Джеймс Бонд", който влезе сега в третата книга. Казах му: "Йонко, един ден ще напиша роман за теб". Името му е Йонко, викат му "Чекмо" - от чекмедже, на дядо му са викали "Скрина".

В 2017 ми се искаше да напиша нещо по-леко и в една зима той се появи и ми каза: "Бях в Австралия, ядяха ми се някакви неща, които ги няма там и се върнах тук три месеца да ги ям. После замина нанякъде, говорехме по скайп, записвах разговорите и от 20 страници, написах "Чекмо 1" и после две и три. Основните моменти са разказани едно към едно.

Той ми каза, като ги прочете  "знам, че не съм го направил, но като го прочетох, все едно, че съм го направил". Идеята ми беше, че все едно някой е седнал на по питие за цяла нощ и си разказва живота. И аз съм си измислял, но нещата са му се случвали, само съм вкарвал свързващи образи и ситуации.

Освен героя ми беше интересно времето - първата книга започва в средата на 80-те. Последното изречение е в началото на новия век. Той продължава. Бил е абсолютно навсякъде. По време на втората част бе собственик на футболна лига за футбол на малки вратички, имаше ТВ студио в къщата си и 18 отбора във Виетнам.

Говори английски, немски, испански. Идеята за корицата бе един флипер, топчето е нашият герой, Чекмо. Обстоятелствата го карат да се свърже с "хора с престъпно мислене" - спретват постановка с фалшиво казино в Сан Гален за лихтенщайнски милионер. Но каквото и да подхване, животът му тръгва много надолу. Абсолютна безпътица. Но в един момент до Висбаден човек го качва в камиона си и му предлага работа за превоз на ценни картини между художници, галеристи и колекционери. А преди пет минути е искал да скочи от мост. Започва работа и се среща с много съвременни художници.

Искам да видя нещо ново, което ме чака зад ъгъла - това му е философията в живота. Ако не се примиряваш да стоиш на едно място. Неговата не е типичната емигрантска история. Освен него има други колоритни герои около него. Винаги съм искал да напиша книга за това време, в което съм живял."

Още завладяващи истории от Танзания и къде ли още не за реалния човек, превърнат в роман - в звуковия файл.