Ако гласът, който говори, не чува гласа отсреща

Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие  от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева - дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.:

"До голяма степен изграждането на лична марка е резултат на среща с другия. Стратегическата комуникация следва формата и структурата, с която се появяваме. Но се включва и един глас, който понякога не съответства на това - изкушението за помагащите специалисти може да е голям капан. Чрез психодрамата можем да срещнем тези два гласа, тези две вътрешни роли.

Психодрамата е терапевтичен и групов метод. Следва вътрешните ни конфликти през размяна на ролите в групата. Книгите по самопомощ понякога дават готови модели, гласът, който говори, не чува гласа отсреща. Може да се ползват, но с особено внимание. Има специфики в начина, в който практикуваме. Самобрандирането звучи притеснително.

Ангажирането със себе си може да има много добри страни - групите по личен опит, водени от психодраматисти, са благотворна среда за такива вътрешни процеси. Нуждата от внимание и одобрение е на сцената. Добрите реклами рядко казват нещо за продукта, но често казват нещо за нас самите.

Трябва да се разграничава приятелската роля, публичното присъствие и терапевтичната дейност. Психодрамата се занимава с ролевата гъвкавост. Важно е да си даваме сметка за различните роли, в които влизаме. Като хора се поддаваме на изкушения, като това да правим повече от необходимото. Въпросът е кой е нашият начин, не е задължително това да са социалните мрежи. Може би за пациентите ни остава изкушение и капан да влязат в ролята на потребители."

Още по темата за "капаните", трябва ли да се оставят хората на тяхното страдание и на какво трябва да се обърне внимание при избор на терапевт - в звуковия файл.