Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е "гражданска наука" и Мрежа за дългосрочни еко системни изследвания?

Как учените взаимодействат с местните общности в своите изследвания върху природата?

Разказа доц. Светла Дончева в "Радиокафе"

Доц.Светла Дончева
Снимка: Христина Иванова

Пролетта е най-подходящото време да си припомним, че науката като част от живота ни,  много често е свързана с природата. Там намираме решения на различни проблеми и вдъхновения за много от нашите градски дейности, а и въобще за живота ни.

За втора година се проведе фестивала “Да се хванем за зелено в Подгорието: гражданската наука в подкрепа на решаване на местни екологични проблеми и запазване на традиционния бит". Как учените се грижат за запазването на природата и характерните ѝ особености?

Повече разказа в предаването “Радиокафе“ доц. Светла Дончева, ръководител на Българската мрежа за дългосрочни еко системни изследвания.

"Нас живо ни интересува природата, защото се занимаваме с наблюдения и изследвания по нея, опитваме се да разберем как тя функционира и как бихме могли да я предпазим от някои типове натиск, които могат да ѝ навредят".

Къде е намесата на пролетта, помага ли?

"Тя действа ентусиазиращо и вдъхновяващо. След зимата имаме нужда от тази зеленина, от цветята, от синьото небе, от птиците. За нас, изследователите на природата, това е начало на нашата работа на терен, полевата ни работа. Още в началото на пролетта започваме своите наблюдения и изследвания, опитваме се да разберем как зимата е повлияла на някои растения, изследваме птиците и техните песни, изобщо пролетта е началото на интензивна работа“, посочи доц. Светла Дончева.

Съществува ли и какво включва понятието “Гражданска наука“?

"Съществува такова понятие - на английски “Citizen science“. Това всъщност е знанието на местните хора. Колкото и ние да се опитваме да изследваме нещата, ако те не ни помагат с техните многовековни наблюдения на мястото, където са живели, където продължават да живеят и работят, ще ни бъде по-трудно. Помагат ни, защото те виждат промени, виждат някои разлики в годините и когато контактуваме с тях, местното познание е изключително полезно“, подчерта експертът.

Тя разказа за своите срещи и разговори с местните хора, които със своето местно знание, допълват данните на изследователите, които успяват да разберат какво се случва в природата.

"В нашите екологични и социоекологични изследвания се опитваме да въвлечем обществото точно в това, защото помислете само, как природата е влязла дълбоко в бита и традициите на хората. Фестивалът, който правим "Да се хванем за зелено…“, разказва за билките, които излизат през пролетта. Те са най-различни в различните страни, дори в различните региони на нашата страна и те са базата, върху която са се развивали кулинарните традиции на местните хора. От ботаническа гледна точка, знаейки какви билки, какви подправки растат на определени места, разбираме как те са използвани и продължават да се използват в кулинарията".

Какво представлява Мрежата за дългосрочни еко системни изследвания?

"Това е Национална мрежа, състояща се от няколко научни площадки с много добро оборудване. Благодарение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерство на образованието и науката, закупихме прекрасна апаратура и вече мога да твърдя, че сме на световно ниво. Ние сме част от глобална мрежа за дългосрочни еко системни изследвания. В тази мрежа всеки континент има своя регионална. Ние естествено сме към Европа и работим много тясно с европейската мрежа, защото нашите изследвания се правят по стандартизирани показатели, за да можем да видим от пъзела на различните страни, какво се случва в Европа като цяло“, изтъкна доц. Светла Дончева.

Тази мрежа съдържа и социоекологични платформи, където се работи в тясно сътрудничество с местните хора. Предстои да се изгради такава платформа в Беласица, която ще е първа за страната ни, иначе в Европа съществуват такива 58, допълни тя.

По думите ѝ сътрудничество с местните хора означава и сътрудничество с местните институции - общини, кметове, читалища, училища.

“Да направим така, че взаимно с природата да се уважаваме - и ние нея, и тя нас. Да не допускаме много наводнения и други неща, които могат да бъдат избегнати при едно правилно стопанисване и управление на природните ресурси“, поясни доц. Дончева.

Чуйте повече в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.


По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимки: Столична община

С втория мост при "Бакърена фабрика" ще се облекчи трафикът между 4 района

Строителството на втория мост при "Бакърена фабрика" напредва по график. В момента се полага хидроизолация, работи се по уличното осветление. Другата седмица се очаква да започне работа по асфалтирането. На обекта е изградена канализация, преместен е магистрален водопровод и е изпълнена газопреносна мрежа.  Мостът е част от третия градски..

публикувано на 09.07.25 в 17:28
Председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов

В центъра за бежанци в "Овча купел" остават само деца

Заради недоволството на жителите на столичния квартал "Овча купел" е взето решение в регистрационно-приемателния център за бежанци да останат само деца. Проблемните бежанци поетапно са изведени и настанени на други места, обясни за БНР председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов. В центъра остава 36 деца предимно от Сирия и..

публикувано на 09.07.25 в 17:01
Лентата преряза директорът проф. Иван Костов

Майчин дом вече има и специален сектор за кенгуру-грижа за недоносени бебета

Сектор кенгуру-грижа бе официално открит днес към Интензивно отделение на клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом". Там под лекарски и акушерски контрол родители на недоносените деца ще бъдат обучавани в специфичните грижи, изискващи отглеждането на бебетата с ниско тегло и висок риск за здравето. Семействата ще имат възможността..

публикувано на 09.07.25 в 16:35

Социални партньори ще увеличават заетостта с обучения за 8,63 млн. лева

С осигурено финансиране на стойност над 8 , 63 млн. лв. по Националния план за действие по заетостта за 2025 г . ще бъдат реализирани обучения за придобиване на професионална квалификация и/или ключови компетентности за 4688 безработни. Повече от 35 на сто от тях ще започнат работа след завършването на обучението, уверяват от..

публикувано на 09.07.25 в 15:45
Доц. Мария Юнакова

Специалисти и организации още очакват предложения за асистирана репродукция да залегнат в нормативната уредба

През януари 2025 г. след извършен анализ и предложения за разширяване на обхвата на финансиране на дейностите по асистирана репродукция от Центъра за асистирана репродукция (ЦАР) в следобедния блок на БНР-Радио София гостува доц. д-р Мария Юнакова , председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ)...

публикувано на 09.07.25 в 14:55

Банкя посреща Горешляците с Празници на минералната вода, здравето и дълголетието

Банкя ще посрещне традиционните Горешляци с Празници на минералната вода, здравето и дълголетието, музика, танци и автомобилен ретро парад от 15-ти до 26-ти юли. “Горешляците са трите най-горещи дни през годината и район Банкя традиционно посреща тези празнични дни между 15 и 26 юли с Празници на минералната вода, здравето и дълголетието. Това са..

публикувано на 09.07.25 в 14:45

Фотографията преди 15 години е била по-елитарно изкуство

Фестивалът "Седмица на фотографията в антична Сердика" ще бъде открит на 10 юли с изложбата "Професия фоторепортер за цял живот" в подлеза между Министерски съвет и Президентството, на главната улица на антична Сердика, с разнообразна  програма от филми, дискусии и срещи с ученици“. Автори в изложбата са  Георги Панамски,  Иван Стоименов, Виктор..

публикувано на 09.07.25 в 14:13