Лазар Николов – композиторът извън времето

Пианистката Цветана Иванова е двигателят на този проект. Родена в Бургас (както и Лазар Николов), тя завършва Националното музикално училище в София при Димитър Цанев, след това Националната музикална академия при Джулия и Константин Ганев, като работи I с Боян Воденичаров, който тогава им е асистент, след което специализира в Германия. Има задълбочен интерес към новата и съвременната музика.

За този концерт тя намира съмишленици в лицето на тромпетиста Вени Благоев (когото познаваме много добре от родната джаз сцена, но е музикант с широки интереси) и младата арфистка Анастасия Роуланд.

За БНР Цветана Иванова разказа за първото си съприкосновение с музиката на Лазар Николов като дете, за постепенното осъзнаване на нейната сила, за срещите с Лазар Николов, за моментите на просветление, за интегралния запис на неговите клавирни сонати и защо програмата, която ще бъде представена днес се нарича “Жълто и оранжево”.

Ето някои фрагменти от разговора на Лили Големинова с Цветана Иванова, но чуйте целия разказ на пианистката, струва си.

"Първият ми спомен за музиката на Лазар Николов е от времето, когато съм била на 11 години. В Бургас изпълниха неговата Втора симфония. Чух звук, който надвишаваше моята способност за възприемане, не го разбрах, но не го отхвърлих. После дойдох в София и по-късно това, което ми отвори сетивата за музиката на Лазар Николов, беше именно неговата соната за тромпет и пиано през 1986 на Прегледа за нова музика и първите й изпълнители Атанас Дюлгеров и Лили Гетова. Страшно ме впечатли тази творба и вече бях убедена, че това е голям композитор и голям път, по който има много стъпала за изкачване…После в Музикалната академия бяхме състуденти с Драго Йосифов и двамата бяхме част от студентския Колегиум за нова музика, който после прерасна с ансамбъл Musica Nova. Нашата първа изява беше с Метаморфози III на Лазар Николов през 1989, година по-късно направихме Глас. Беше голямо преживяване, в консерваторията нямаше ток, беше студено, но ние толкова се вълнувахме, че не забелязвахме. После Лазар Николов написа Сонатата за две пиана, която с Драго изсвирихме много пъти. След това аз заминах да уча в Германия и това, което ме привлече да се върна обратно, беше Деветата соната на Лазар Николов. Тя много ми прилегна, той не знаеше, че всъщност я е писал за мен (смее се). Записах интегрално всичките му сонати и сега бих искала да запишем всички негови камерни творби. Досега сме направили Сонатата за тромбон с Атанас Карафезлиев и Сонатата за фагот с Мария Черноокова…".

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.