Ученето чрез игра провокира интерес и задържа вниманието на децата

публикувано на 03.06.25 в 13:55

Снимка: архив

Разговор с Гергана Костова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ученето чрез игра прави по-интересен учебния процес и дава възможност на децата да правят това, което умеят най-добре - да играят и да се учат чрез игра. Освен това по този начин се задържа устойчивото внимание на децата върху учебния процес.

“Моят път като учител започна през 2013 г., когато кандидатствах по програма “Заедно в час” и започнах работа като възпитател в с. Чешнегирово, Пловдивска област. След приключването на програмата заминах за Малта, където заедно с шепа колеги основахме първото българско неделно училище в Малта и там бях учител в начален етап.

Хубавото там, е че освен чисто предметното знание по Български език и История, благодарение на директора имахме и свободата да използваме каквито преценим техники и методи, за да осъзнаят децата и да заобичат да учат на български език”, обяснява Гергана Костова, училищен психолог в СУ "Евлоги Георгиев", гр.Тръстеник и бивш участник в програма "Нов път в преподаването" на Фондация "Заедно в час".Така основният начин на преподаване става игровизацията, защото повечето деца проговарят на английски или малтийски език и трябва да им е интересно, за да бъдат мотивирани да учат и български език.

“Имахме възможността с първокласниците да си донесем възглавници от вкъщи и когато имаме четене да не сме на чиновете, а да сме поседнали, на моменти дори полегнали по коремче, за да се чувстваме добре”, казва още тя.

По думите ѝ, е много естествено през игра, децата да се почувстват по-спокойни. Не наблюдавани или оценявани, тогава те сами са инициатори на процеса на учене и запомнят много повече неща, като в същото време наученото остава и по-трайно в съзнанието им.“Много рядко вече се използва това толкова естествено нещо като ученето през игра.

Дори по предмета “Човек и природа” най-естественото нещо е да излезем навън, да съберем листенца, камъчета. В класната стая да ги изследваме и да разберем кое е жива, кое нежива природа. Така ще сме имали и този елемент и на игровизация и събуден интерес.

След това статичното учене, което, за съжаление, е толкова залегнало в българската класна стая, че в момента ми се струва неизкоренимо”, допълва Гергана Костова.

Чуйте повече в разговора на Александра Илиева в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова-Иванова