Разходки из потайностите на Националния дворец на културата

публикувано на 25.06.25 в 11:59

Снимка: Ана Попова

Репортаж на Ана Попова и разговор с Иво Чифлички

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Разходки из потайностите на Националния дворец на културата. За първи път НДК отваря врати за произведенията на изкуството, които са част от него, както и за архитектурните решения, използвани при изграждането му.

Обиколките започват на 28 юни, като всяка една от тях отнема близо 2 часа, посетителите изминават над 4,5 км. и се запознават с невероятни митове за сградата. Това е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа и неслучайно домакинства на всички значими събития от Стария континент у нас.

Разходката започва от осмия, последен етаж, откъдето се разкрива страхотна гледка към огромна част от града. Мащабите на този архитектурен проект са огромни и завинаги променя градоустройството на София.

НДК съчетава парк, площад и основна сграда на комплекса. Дворецът е не само сграда, а символ. Формата, проектирана от архитекта Александър Баров, е октагон, а посланието към обществото е, че културата е за всеки.

“В исторически план, НДК претърпява няколко фази в своята история, които пряко отразяват и събитията в държавата от 1981 г. За щастие, в момента дворецът претърпява отново една положителна трансформация и връща изцяло вменените функции на сградата - да бъде “храм” на културата, да произвежда култура и изкуство и разбира се, да бъде домакин на най-големите културни събития в страната”, разказва Иво Чифлички, който е ръководител направление “Маркетинг и продажби” в НДК.

Идеята за обиколките се заражда, след като през последните години многократно има запитвания за организирани турове из НДК. По думите на Иво Чифлички има три вида групи, които се интересуват от комплекса.

Първите са такива, които се интересуват от архитектурата на сградата, както и от инженерните решения, използвани при построяването на сградата. “Инженерно, дворецът наистина е голямо постижение, защото няма друго място в света, където три толкова големи конгресни зали да са построени една върху друга. Зала 1, която е сърцевината и най-известното място в двореца, над нея Зала 3 и под тях Зала 2 (или Театър “Азарян”)”.

Ако сравним НДК с други зали като операта в Сидни или Конгресни центрове във Вашингтон и Лондон - те имат такива големи зали, но са една до друга. Тук инженерното решение да са една върху друга е интересно и днес и се изучава и днес 43 години след построяването на двореца.

Вторият тип туристи, които се интересуват от НДК, са или студенти от Академията (НХА) с техни преподаватели, или хора, които са свързани по някакъв начин с визуалните изкуства и те искат да видят произведенията на златни имена от едно много талантливо поколение визуални артисти от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век.

Третата група хора, които се интересуват от подобни разходки, са хора, които се вълнуват от градските легенди и градската митология, свързана с мащабния градеж.

Интересен факт е, че независимо, че НДК е построен по времето на социализма в сградата няма нито един сърп и чук или петолъчка, а единствено портрет на Людмила Живкова, която изиграва и решаващо значение за построяването на двореца.

Чуйте целия репортаж на Ана Попова в звуковия файл.