Държавите членки на НАТО, сред които и България, ще трябва да отделят по 5% от своя БВП в разходи за отбрана или до 950 млрд. долара годишно. Това бе потвърдено след срещата на върха на НАТО преди месец.
Ангажиментът, приет в декларацията от срещата, включва 3,5% от БВП на всяка страна за директни инвестиции във въоръжение. Допълнителни 1.5% от БВП трябва да бъдат инвестирани в "защита на критичната инфраструктура и мрежи, гарантиране на гражданската защита и устойчивост, разгръщане на иновации и укрепване на базата на отбранителната промишленост".
Според експерти новите цели на НАТО за ръст в отбранителните разходи поставят различи въпроси като това - дали необходимите финансови и бюджетни компромиси ще застрашат усилията на държавите да адаптират икономиките и обществата си към климатичните промени.
"Важно е да инвестираме умно, за да предпазим обществото си не само от военни заплахи, но и от различни други кризи едновременно", категоричен е експертът по устойчиво развитие и климатични политики Апостол Дянков.
"Двата процента от БВП, отделяни за отбрана през последните години, са били абсолютен минимум. Може да се каже, че сега се връщаме към време на друга Студена война, когато е нормално разходите да бъдат много повече – коментира пред БНР-Радио София Данков. – От друга страна икономиките ни не са подготвени за това. Затова настъпва моментът, в който да се запитаме какви са реалните заплахи за съвременните общества – не само военните геополитически заплахи и климатичните промени, но например и социалната кохезия, ръстът на доходите, жилищната политика и пр."
Данков даде и конкретни примери за стоки, продукти, технологии и съоръжения с двойно предназначение (освен военно), като дроновете.
Тези решения могат директно да помагат при бедствия, но и да имат научна функция, допълни експертът.
Но стратегията за адаптация трябва да предвижда и осигурява свързаност между различните сектори.За подробности по темата чуйте разговора на Катя Василева.
Вики Божилова е една млада жена, покорила световни конкурси за красота, днес реализирана в професията и семейството: "Всички българки сме красиви. Красотата е едно, но короната трябва да помага. Като дете исках да стана актриса, но с това навлязох в средите като рекламно лице. Сега се омаловажават конкурсите, тези в чужбина имат друга тежест. В..
Сибила Темелкова е пиар на годината и по този повод ни гостува в ефир: "Наградата радва - денонощните усилия биват забелязани. Работата ми е призвание, предизвикателствата са безброй. Ако няма доверие, няма как да сме полезни. Трябва да се знаят и хубавите, и лошите страни. Сега малко се разводняват нещата. Трябва да сме целеустремени, да не се..
Разходката ни в района на Етрополе ни води и до с.Лопян. Представя ни го Габриела Начева, технически сътрудник в кметство Лопян, община Етрополе: "Все повече хора търсят спокойствието, чистия въздух и природата. Изоставените имоти се броят на пръсти. Лопян привлича с природата - червената скала, скалните кукли и църквата "Св.Св. Петър и Павел"...
Радиокафе ни разхожда до община Етрополе в разговор със зам. кмета Ивайло Георгиев: "Миналата седмица бяхме наградени в категория "Малки общини" на Националното сдружение на общините - точно тя е за работа, която трудно се вижда от гражданите, но ако не я свършим, трудно ще постигнем другите неща. Радвам се, че сме сред водещите в комуникацията и..
Градското казино - днес това е СГХГ. Като е било построено е било мегдан, недалеч са били първото Народно събрание, първата Община, Княжеския дворец са били на ръка разстояние. Една от идеите е била на това място да бъде Съдебната палата. Но в 1888 в града пристига японецът г-н Камчик - талантлив акробат заедно със семейството си. След едномесечен..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: "Професор Васил Захариев е една от големите личности, която заслужава да бъде оценена подобаващо. Излязоха издания, в които може да се оцени неговата..
"Ние сме като двете половинки на една ябълка", казва актрисата за съпруга си, известния хирург-ортопед. Когато се запознават, той не подозира, че красавицата със сини очи по която хлътва на мига, е звезда на Народния театър. По онова време Димитър Шойлев от десет години работи и специализира в Полша при прочутия ортопед акад. Адам Груца и..