Зорница Русинова: Мерките срещу негативните демографски тенденции трябва да са комплексни

Застаряването на българското население се потвърждава и от данните, отбелязани в Отчета за 2023 – 2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.), публикуван за обществено обсъждане.

Към края на 2024 г. почти една четвърт от населението ни е на възраст над 65 години (1 544 245 души). Този дял нараства с тревожни темпове, което поставя сериозни въпроси за бъдещето на социалните и икономически системи в страната.

Според националната статистика на всеки 100 души в активна възраст съответстват 61 в неактивна възраст. Това съотношение е сериозно влошено в сравнение с 2011 г., когато е било едва 46,5%. 

"Като цяло населението на Европа е застаряващо. В България наистина тенденцията е доста по-тревожна – коментира пред БНР-Радио София председателят на Икономическия и социален съвет на Република България Зорница Русинова.– Тази негативни демографски тенденции се задълбочават доста отдавна. За съжаление още да се вижда ефектът от малкото целенасочени мерки.

Отговорните институции са много. Мерките са свързани с образование, със здравеопазване, и с инфраструктура, и с развитие на социалната система, с пазара на труда и подобряване на доходите… Трябва да се отчитат спецификите и на отделните райони на страната в търсенето не само на по-дългосрочните решения, но и такива, които биха дали бърз, краткосрочен ефект."

Русинова препоръча мерките да са комплексни, включително и по отношение на пазара на труда, а не да се вземат и прилагат откъслечни, самостоятелни стимули от страна на някое ведомство.

За завръщане на емигрирали българи не може да се разчита само на емоцията и връзката с роднините, важни са не само доходите и работата, но и какво дава един град като възможност за развитие, сигурност и перспективи за по-добър живот.

Застаряването на населението със сигурност ще окаже натиск върху здравеопазването и социалната система, допълни Зорница Русинова.

Възрастните хора има нужда не само от по-добри пенсии, но и от друг вид подкрепа, не само от местните власти, но и като национална политика.

Субсидираната заетост не дава очаквания резултат, интересът към тази програма не е силен.